Колкото по-безсмислен е животът, толкова по-непоносима е мисълта за смъртта.
– Пак любимия ти Сартр ли ми цитираш? –...
Category - Проза
Слънцето печеше така силно, че усещах как си пробива път през черепа ми, та чак до мозъка, подпалваше благодатен пожар в...
В началото, когато се изнесе от пренаселения дом на родителите си и заживя сама в тясната, но толкова приятна според...
Най-красива беше. И умна беше. И книги четеше. И с лекота всичко ѝ се получаваше. Най-обичаше сутрин да стане. Да закуси и да иде...
В голямата къща живееха той и неговата майка. Всеки имаше свое пространство и през деня почти не се виждаха, но вечер...
Чистата истина беше, че аз изобщо не се интересувах от моя съпруг, макар че бях омъжена за него от четири вече години и всяка...
Най-прекрасният шедьовър на Бог е майчиното сърце.
Св. Тереза от Лизьо
– Мамо, мамо, мамо…и да знаеш страхотно е и има...
“Не закачай баща ти“, заповедно, а не умалително каза майка и ме поглежда. “Уволнението го разбива. Станал е… докачлив…...
Той се ожени за Катерина, защото така трябваше. През призмата на днешния ден, както и да преценяваше и въртеше от всички...
Когато покани Борис тя много се постара, направи вечеря и сложи красива покривка, облече си рокля и постоянно поглеждаше през...
