Има автори, които разказват истории-загадки. И такива, които се превръщат в загадка. Ава Тулипина е от вторите. С участието си в сборника „неВЕРОЯТНИ ИСТОРИИ“ (изд. „Лимон“), редом до още 15 съвременни български автори, тя/той привлича вниманието не само с разказа си „Щастието е рядка птица“, но и с избора си не само в социалните мрежи, но и на хартия да остане скрит/а зад псевдоним. Ние не знаем дори дали е мъж, или жена Кой е Ава всъщност – глас, който търси свобода или автор, предпочитащ тишината пред разпознаваемостта?
Образът е обвит в тайнственост – дотолкова, че дори този разговор се случва онлайн. От другата страна на екрана стои човек, чието лице не виждам, чието име не знам, но чиито думи вече са намерили път към читателите и към мен.
Кой/я е Ава Тулипина и какво означава да пишеш, когато самоличността ти остава тайна?:
Пишеш под псевдонима Ава Тулипина — какво стои зад този избор, дава ли ти повече свобода или смелост като автор и би ли разкрил/а някога истинската си самоличност?
Доста хора се досещат кой/я е Ава. Въпреки това, няма да разкривам кой стои зад псевдонима. Ще остане завинаги в догадка, а кой не обича да има малко мистерия?! Иначе — да пишеш под чуждо име е забавно, но само толкова. Считам, че голямата смелост е да застанеш с името си, от което идва и голямата свобода. Да си смел, означава да си свободен.
Разказът ти в сборника «неВЕРОЯТНИ ИСТОРИИ» — плод е на внезапно вдъхновение или е резултат от идея, която си обмислял/а дълго време?
Идеята за „Щастието е рядка птица“ беше спонтанна, но смятам, че е резултат от дългото пребиваване във фейсбук общностите, наречени групи. (Ето следа кой/я е Ава — кои групи? ) и навярно през цялото време е била в мен. Кой не се е изкушавал да влезе в познатите места под прикритие? Това е нещо като онази изконна мечта за шапката невидимка и скритата самоличност. Макар в случая на героинята ми нещата да са далеч по-сложни.
Кой момент от процеса на писане ти беше най-труден — началото, развитието или финалът?
Според мен — винаги краят е най труден.
Има ли тема или чувство, към което несъзнателно се връщаш в писането си?
Темата за семейството.
Какво искаш читателят да „отнесе“ със себе си, след като прочете твоя разказ?
Да бъде по-състрадателен, защото всички ние имаме своите причини и за най-безумните си постъпки.
Има ли нещо в този разказ, което остава скрито за читателите?
Може би личният момент, нещо преживяно.
Твоят разказ е един от двата в сборника, които имат два края (вторият читателят може да прочете като сканира QR кода на книгоразделителя), беше ли ти трудно да напишеш втори край?
Вторият край се оказа предизвикателство. Разказът, веднъж завършен, заживява свой живот и различната развръзка ме тласкаше през цялото време да започна отначало и да пренапиша историята. В крайна сметка се справих, но наистина беше трудно.
Редактираш ли много, или по-скоро се доверяваш на първоначалния импулс?
Редактирам понякога толкова много, че се загубвам.
Как изглежда за теб един наистина завършен текст?
Завършеният текст е филийка с мед и масло.
Кой е въпросът който сама би си задал/а?
КОЯ е Ава?
Сборникът „неВЕРОЯТНИ ИСТОРИИ“, от който е част разказът „Щастието е рядка птица“ на Ава Тулипина можете да поръчаге ТУК, както и от формата ни за поръчки.
Последни коментари