Галина изчезна. Нямаше я. Случи се юли месец. Асен се прибра една вечер леко подпийнал и видя, че семейното легло е празно. Мина му през ума, че са я задържали на работа. Просна се по очи напречно и захърка. На сутринта пак я нямаше, позна, че не се е прибирала по липсващата закуска. Притесни се. Дори махмурлукът отстъпи място на странното свиване в стомаха му. Само това остава – някой да я e отвлякъл. Неговата Галина напоследък хващаше око. Всички в селото забелязваха, че се е разхубавила и никой не пропускаше да подхвърли неуместната шега, че Асен вече не й подхожда. Смееше се и се надуваше като пуяк, че хубавицата на цяло село грее в неговата схлупена къща, но в гръб пускаше по една псувня на завистливите им очи. Беше я взел ученичка, техните даже и пари не искаха, при седем деца, чакаха само да се отърват от нея. Прибра я в къщата си, вярно малка, но пък с истинска алуминиева дограма, имаха си телевизор с плосък екран. Децата ходеха на училище, защото пак Галина държеше на образованието. „Пикая ви на образованието“ – викаше Асен, като се ядосваше на скъпите учебници, за които с нежелание даваше пари. Ако зависеше от него, да ги е спрял сто пъти от тъпото училище, като Галина. Само че синовете му, вместо като майка си да се хвърлят на врата му от благодарност, го гледаха с насълзени очи и търсеха подкрепа от нея.
– Няма да са чистачи като нас! – надигаше глас тогава Галка.
Така му говореше, нищо че й беше мъж и че в тяхната къща открай време неговата дума беше закон. Всичко се промени с пустото „бяло село“. Промиха й мозъка там, с кого се беше сдушила, че започна да се гримира, че и коси сложи до кръста. Един път опита да я свали насила от главата й. Дръпна само един кичур, който остана да виси между пръстите му, а една черна фиба тупна и се търкулна чак под масата. Не разбра какво се случи, докато не усети ноктите на Галина върху лицето си.
– Да не си посмял да ми пипаш косата! – викна страшно тя.
Цялото й лице се беше изкривило на една страна, приличаше на разярено животно в атака. И той вместо да я зашлеви, че да се опомни, й подхвърли косата във въздуха и си закри лицето с шепи. Ето това беше тотална грешка, тук нещата излязоха от контрол. Трябваше да й викне:
– Сваляй перуката и да не съм те видял повече да ходиш на работа в Старосел!
Ей, така трябваше да й каже, мъжката. Ама клекна, заради пустите маратонки на двамата синковеца, дето не вършеха работа за пет пари, а все искаха, искаха…
Изпусна юздите на Галина и тя изчезна. Асен първо изтича в дома на стрина Калина.
– Къде е жена ми – влетя без да чука през вратата на дома й и ревна с натежал глас. Тя беше толкова изненадана, че насмалко не изпусна черпака за палачинките от уплах. Настани го на стола в кухничката и докато правеше закуска на вресливите внучетата, изслуша цялата история на Асен.
Лицето й изразяваше истинска загриженост и пълно недоумение къде може да е изчезнала Галина. Чак като каза Асен, че ще ходи в Пловдив, за да я обявява за общонационално издирване, на стрина Калина лицето се промени.
– Чакай бе, Асене! Къде ще ходиш, може жена ти да е решила да види свят. Да са й предложили по-добра работа, знае ли човек. Млада, хубава, няма цял живот да чисти.
– Ей, черна сврако – викна тогава Асен, – ти знаеш нещо и си траеш! Казвай какво е станало.
Настръхна целият и се надвеси над Калина.
И като ги зареди стрина, Асен зяпа с отворена уста, около него внуците пищят, а той не чува. Излезе олюлявайки се от дома й, като че чак сега алкохолът от снощното запиване започваше да му действа. Довлече се обратно у тях, легна на леглото и викна:
– Галино, изеднице проклета, изяде ми душата!
Цял ден не излезе от вкъщи, пи, спа, после пак пи и спа, докато денят не се сля в нощта. Тогава запали цигара и вместо спорт на телевизора пусна „Планета“. Заредиха се цветните картинки една след друга, ритмите, кларинетите и зурлите се извиха в стаята и зарисуваха цели картини. Асен усили музиката, започна да върти ръце и крака. Стана му изведнъж леко, запя с пълно гърло.
„Ти сърцето ми открадна,
в дън гора се скри,
и остави ме да плача,
сам до зори“
И докато пляскаше с ръце видя на екрана познато лице. Застина на място, чакаше кадърът отново да се прехвърли върху деколтето на мацето, което влизаше в скъпа кола. Взира се Асен, начервените устни се усмихват, очите, като на котка се присвиват, косата, разбира се, до кръста. Гледа, гледа и се чуди, това неговата Галина ли е? Не е Галина, категорично не е, но бенката, бенката от деколтето е нейното!
Следва продължение …
Последни коментари