Визията в цифри е нещо, което е накарало не една, уважаваща себе си представителка на нежния пол да се подложи на всякакви гастрономически лишения и астрономически физически изтезания. Темата за килограмите е тема номер две на повечето дамски сбирки. А на някои е тема номер едно и единствена. За тези, които се чудят за случаите, в които темата за килограмите или по-точно за излишъка на килограми, е номер две ще възкликна изумена – ами мъжетее, забравихте ли ги, те са вечната тема нъмбър уан. Всъщност, тема нъмбър уан и тема нъмбър ту, обикновено са закономерно обвързани. Зависимостта между броя мъже в женското полезрение и килограмите е в обратно пропорционална връзка. Така си мислим ние жените – колкото по-кльощави сме, толкова по-ни се лепят мъжете. Да, ама – дали?
Да вземем следния пример : След седмица на пир и безметежна забава Мимето се качва на кантар. И – о, изненада, що отчита врагът с цифромер – килограмите от 50 станали 55. Драма не, ами трагедия, направо истинско тра-дже-ди! И се сеща как вчера Пешето я е гледал с похот и нега, а всъщност какво излиза – не било похот и нега, а баш си било съжаление. Тръшва се Мимето, депресира се, изровва размъкнатия безформен блузон XXXXL, навлича го, прави си огромна чаша с билков чай без захар, нарязва си морков и целина на ситно и започва да съставя план как
точка 1-ва :за времето X трябва да свали поне 2 поY цифри от кантара, респективно – от талията, дупето и бедрата. След което минава на
точка 2-ра – си купува онази ултра тясна ярко червена рокля с огромно деколте и показва на Пешето къде…зимуват раците.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАНА – СВЕТКАВИЧНО ОТСЛАБВАНЕ
Мимето се превръща в редовен клиент на био-магазина в съседния блок. Закусва кисело мляко с овесени ядки. Обядва два резена ябълки. За следобедна закуска пие чай от зелен равнец, подправен с извлек от стевия. Вечеря три листа от маруля с три зрънца хималайска сол и пие по 2 литра вода на ден. Отказала е виното, мартинито и чийз кейка. Ден след ден, седмица след седмица, та цял месец. На 31-ия ден кантарът се усмихва благосклонно. Мимето сваля ритуално блузона и хуква към мола. Купува си червената мини рокля, която вече не е впита, а практично свободна, но с още по- ултра-хипер-дълбоко деколте. За да го запълни – натъпква 5 броя подплънки в сутиена и се поглежда доволна в огледалото. Е, докато си слага подплънките въздъхва лекичко наум, че всяка красота си има цена . Пък и кво толкова-може да си сложи силикон. А Пешето гледа се взира тъжно в новото Миме и си мисли-ех, скъпата ми амфорка, защо се направи на обикновена ваза? И въздиша ли въздиша.
Мимето също въздиша – щом Пешето въздиша значи канските мъки са си заслужавали.
Та така – мерките и теглилките често са въпрос на гледна точка и на вкус. Добър.
на снимката – София Лорен във филма „Вчера, днес и утре“
