Любов/Ава Тулипина

Той се ожени за Катерина, защото така трябваше. През призмата на днешния ден, както и да  преценяваше и въртеше от всички страни този факт, истината оставаше една и съща – почувства се задължен и го направи.
Не я харесваше, не изпитваше никакъв плам, никакво любопитство – не искаше да знае нищо за живота ѝ, и когато тя заговореше за своето минало, семейство или приятели, усещаше как досадата плъзва полека в стомаха му и се превръща в раздразнение.
Още в първите дни след като подписаха набързо в тишината на запуснатото кметство, обрасло цялото в бръшлян, който незнайно защо после сънува в няколко поредни нощи, се почувства нещастен. В началото не го признаваше, обясняваше си го като неприспособеност, даваше си време и се опитваше  да свикне с новия начин на живот, да забрави предишната свобода.
Спомняше си с носталгия как скиташе до късно и често се прибираше с някоя случайна жена, взимаше от нея малкото, което позволяваха кратките часове на нощта, след което любезно ѝ поръчваше такси, за да се наспи необезпокояван  в своето легло.
Но постепенно истината за сегашното му положение се оформяше кристално ясна, а причината светеше като неонов надпис в здрача: ожени се за Катерина, защото тя заяви, че е бременна.
Катерина, която просто дойде един ден и му хвърли тази новина в очите – беше твърде неочаквано, защото не си я спомняше, беше забравил изцяло, че телата им някога са се пресичали, гледаше вторачен в лицето ѝ и се опитваше глуповато да си спомни име, но разумът му се отпусна в безсилие и накрая отчаян я попита:
– Как се казваш?  
Тя започна да плаче и той с въздишка ѝ предложи кафе, после донесе вода и седна безволево на стола до нея.
В следващите седмици се упрекваше почти непрекъснато за липсата на характер, считаше себе си за мекушав глупак, но всичко се разви така бързо и извън волята му – тя дойде още няколко пъти, дори веднъж доведе със себе си някаква жена, която наричаше мамо, най – ужасното беше, че по случайност на съдбата неговата собствена майка, която от години му вменяваше, че е време да се ожени, също беше там, настана шум, той  усети паника, гласовете им се смесиха, изпълниха до край тясното му жилище и интелекта на тази женска тълпа го завладя и подчини. Подведе. Обеща да поеме ангажимент да се ожениш за една непозната, без да си сигурен, че детето е твое, това обеща, глупако, и от тогава изпитваше  усещане като след кратък следобеден сън –не знаеше в коя част на деня се намира и буден ли е, или заспал.
Катерина се нанесе с всички свои вещи, натъпка в малкото пространство ненужни според него дрехи, книги, някакви противни сувенири, от които той потръпваше отвратен. Тя не работеше и перспективата да я издържа заедно с бъдещото ѝ дете го плашеше и отблъскваше едновременно.
През деня, когато беше на работа и учеше отегчен малките пикльовци да плуват, някак забравяше за нея, но вечерите бяха с абсолютна стойност на кошмар. Връщаше се и я виждаше как лежи на неговия диван, дъвче сладки и яде сладолед направо от кутията, после казваше, че цял ден я боли глава, мрънкаше, че е самотна, изведнъж избухваше в смях и сълзи едновременно, накрая подхващаше онези безкрайни брътвежи, които той категорично не слушаше.
След известно време и сякаш изведнъж коремът ѝ стана огромен. Това беше толкова ужасно и мъчително за него – отвращаваше го до степен да не може да се храни в нейно присъствие. Тя искаше помощ, за да се изправи, влачеше крака към банята и се стоварваше тежко върху тоалетната седалка, винаги с едни и същи одърпани дрехи и мазна коса. Мразеше я. Да, това изпитваше и Бог му е свидетел, не зависеше от него да се контролира.
Може би именно тази омраза по един парадоксален начин роди в сърцето му емоционалност – задълба и разрови с кокалестите си пръсти в душата му, размести пластове, за които той дори не подозираше и когато Катерина влезе в 8мия месец, с все сила, нежно, страстно, отчаяно, неочаквано и дълбоко според собствените му представи, той се влюби в Яна.
Видя я седнала на една от вечно мокрите седалки до басейна, гледаше право към него, а той стегна тяло и се хвърли във водата, искаше да ѝ се покаже в пълната си сила и форма, почувства интереса ѝ и не грешеше – от този ден натам тя идваше всеки ден, сядаше наблизо и вперваше поглед в него.
– Обичам те – каза ѝ още съвсем в началото – луд съм по теб, разбери го – а тя се усмихваше с тази нейна усмивка и го правеше смирен, кротък, мек като масло и влюбен, безкрайно влюбен.
  
Виждаха се набързо в някое кафене, където държеше ръката ѝ и целуваше малките ѝ нежни пръсти или в колата му и той я изпиваше с поглед, два пъти дори отидоха в мотел и наистина сега не можеше да отговори лесно на този въпрос –
Как по дяволите Яна дойде да живее с него и Катерина в малкия тесен апартамент?!
Драмата да обожава любовницата си и да мрази съпругата съвсем скоро отстъпи пред ужаса на общото им съжителство. Вечер лягаше до бременната Катерина, тя пъшкаше и стенеше в неспокоен сън, събуждаше се в 3 през нощта и ядеше в леглото, шумолеше с опаковките и го влудяваше, а по вечно омазаните с шоколад чаршафи имаше милион малки трохи.
Яна от своя страна обсеби банята и Катерина блъскаше по вратата като я приканваше да излезе, а на него самия му се наложи няколко пъти да отиде на работа с неизмити зъби и да се къпе в общите бани на басейна. Понякога сядаха заедно за вечеря, той опитваше да докосне с коляно бедрото на Яна, но тя се дръпваше и той се чувстваше като натрапник.
Бебето се роди в една мъглива сутрин- всичко започна с изтекли върху паркета околоплодни води, трябваше да скочи полуоблечен и да шофира докато Катерина крещеше  на седалката до него, а Яна седеше безмълвна отзад. Опомни се няколко часа по–късно в чакалнята на болницата, когато като на сън чу медицинската сестра да казва
– Честито, имате син.
Нищо не почувства. Върна се с Яна в апартамента и това, че ще бъдат сами го вълнуваше много повече от всякакви други събития, в колата я гледаше и търсеше погледа ѝ толкова често, че по едно време тя каза:
-Престани да ме зяпаш, гледай пътя. 
Побърза да влезе в банята, обръсна се до гладко, поля се с парфюм и нетърпелив почука на вратата на спалнята. Надяваше се да правят любов, после щеше да приготви някаква лека вечеря и да си говорят, да, много искаше да поговори с нея, да изяснят бъдещето, да направят планове и да заживеят двамата сами макар че още не знаеше как.
Тя  спеше. Легнала с дрехите и завита през глава, подбутна я лекичко, но тя се дръпна раздразнено и той легна тихо до нея. Почувства се толкова самотен, колкото никога до сега.
След три дни Катерина се прибра с бебето и в жилището настана ад.
Двете жени се преместиха да спят заедно в спалнята, Яна настоя, каза че се чувства длъжна да помага на младата майка, нарече я своя приятелка и всичко стана така, както решиха те двете, а той остана да спи на дивана в хола и до късно стоя с поглед забит в тавана и объркани мисли.
На другия ден скочи, навън беше още тъмно, в спалнята бебето се дереше от плач, после Катерина излезе, започна да крещи нещо неразбираемо. Той никога не я слушаше, за него тя си оставаше един напълно непознат човек. Изведнъж усети, че се задушава, отвращението го доведе до силен гняв, грабна малко дрехи в един сак и блъсна вратата зад гърба си.
Катерина му се обади  след месец и го помоли да дойде, за да говорят. Каза му да  бъде точен, посочи час и затвори.
Отключи и влезе, беше си подготвил реч за пред нея, щеше да я помоли да се разделят, да се изнесе, разбира се той нямаше да се измъкне, щеше да поеме всички задължения и отговорности към детето. За Яна дори не се сети, любовта му към нея прегоря бързо като барут на върха на кибритена клечка.
В апартамента беше тихо. Отвори вратата на дневната, странно сякаш в цялото жилище нямаше никой. Беше чисто и подредено и той си спомни миналите времена, когато живееше сам. Съвсем скоро пак ще е така, помисли си, съвсем скоро ще изтрия този филм и всичко ще бъде постарому.
Седна на дивана и включи телевизора, протегна се с удоволствие и отпусна гръб върху меката облегалка.
Бебешкият плач го изненада и изтръгна от насладата, невярващо и с раздразнение се отправи към спалнята. В сумрака не се виждаше никой, изведнъж дори плачът спря и той се приближи и надвеси над малкото легло сбутано между гардероба и прозореца.
Първо усети миризмата – сладка и непозната, не можеше точно да я опише, но почувства прилив на спонтанна нежност, после се загледа в малкото някак идеално лице – беше миниатюрно и съвършено. Прилича на мен, мина му внезапно през ума и взе неуверено бебето на ръце.
В следващите дни се грижеше за него, топлеше мляко, сменяше памперси и го приспиваше. Удивляваше се колко е беззащитно, а когато видя усмивката му онази сутрин гърлото му се стегна от умиление. Чакаше Катерина да се появи, но всъщност не точно – мина месец и спря да мисли за това.
В началото не го признаваше, обясняваше си го като моментна слабост, но постепенно истината за сегашното положение се оформяше кристално ясна : в сърцето му се роди неочаквана, нежна и силна, дълбока любов.