Избра да се влюби в Борис/Ава Тулипина

Някога всичко беше толкова лесно, каза си и огорчено разбърка изстиналия вече чай. Отпи бавно и въздъхна. След няколко дни пристигаше синът ѝ. Наближаваше Коледа и разбира се той щеше да си дойде, да прекара ваканцията в родния град, а след седмица или две отново да замине далече на север, там, където тя никога не бе ходила, защото мразеше да пътува. Онзи ден ѝ се обади, каза час и дата на полета и преди да го попита как е, разбра, че е прекъснал разговора.

Спомни си го какъв беше преди 10 години. Срамежлив и затворен, криеше се зад нея и мълчеше, когато някой го заговореше. Да, беше получавала упреци, че момчето ѝ е така свито и тя се чувстваше виновна, приемаше лично всичко, със страх, опасяваше се, че не го е възпитала добре, че не му е дала увереност. Пренебрегна го заради Борис, нека бъдем честни, избра да се влюбиш в Борис.

Този чай беше отвратителен. Нямаше нужда да се преструва пред себе си. Пресегна се към бутилката с ром и доля почти до ръба на чашата. Алкохолът мина с приятно парене през гърлото ѝ и я накара да се усмихне. Може би щеше да е една хубава Коледа. Може би щеше да завали сняг, после нейното момче да си дойде, да вечерят тихо, да не си крещят, нека не си крещят, да изпият по чаша хубаво вино и той да ѝ разкаже за работата си в онзи далечен град, да ѝ сподели дали обича някое момиче, да си говорят и да е топло и приятно.
Беше 9 сутринта, имаше време за всичко, сега още чай с малко ром, после покупки и да изчисти къщата. Огледа се с неприязън. По пода се търкаляха празни бутилки, масата беше отрупана с още от тях, остатъци от храна и фасове, мръсни чаши. Само една глътка и ще вкарам всичко в ред, имам време, денят е пред мен.

Отново потъна в спомени. Хари е малък, едва на 6. Баща му замина същата година и малкото момче тъгуваше много за него.
– Кога ще се върне татко, кога ще дойде да ни вземе?
– Шшшт, скоро, скоро, заспивай, Хари – прегръщаше го, а в умът ѝ изскачаше образът на онзи мъж.

Борис, Борис толкова свободен и така интересен, как само разказваше за живота си и всички места, на които е бил. Идваше да обядва в малкия ресторант, където тя работеше. Усещаше слабост в стомаха и слабините си щом го видеше през голямата витрина как слиза от колата. Вървеше бавно, доволен от себе си, винаги изглеждаше самоуверен.
беше самовлюбен защо не си признаеш
Тя тичаше в съблекалнята – няколко бързи глътки водка и се връщаше обратно, усмихната, стабилна.
Той винаги беше любезен с нея, гледаше я и тя усещаше как сваля дрехите ѝ с поглед.
– Казвам се Стела – каза му веднъж с очакване да чуе неговото име, но той само я изгледа с онзи загадъчен поглед, взе си поръчката и седна срещу нея.
– Знам – гласът му имаше възбуждаща дрезгава нотка – там го пише и посочи с показалец към гърдите ѝ сякаш я застреля – тя се засрами, колко съм глупава, имам нужда от едно питие
Не спираше да я гледа, после един ден я покани на среща. Тя, разбира се, му отказа и веднага съжали. Но беше омъжена, нямаше как и той само се усмихна и тръгна, а тя трябваше да изпие почти половината бутилка водка, за да успокои блъскането на сърцето си.

След месец, когато мъжът ѝ подхвърли на вечеря, че са му предложили работа в онази държава, не помнеше вече името ѝ, тя възропта, каза – това са повече от 3 хиляди километра, далече е, ще ми липсваш, но всъщност вътрешно изпита бурно вълнение и удоволствие. Представи си как е сама, свободна.
С Борис, Борис, колко добре се подрежда всичко.

Детето страдаше. Минаха повече от 6 месеца, не спираше да пита за баща си, не спеше добре, скачаше в съня си и плачеше.
Когато покани Борис тя много се постара, направи вечеря и сложи красива покривка, облече си рокля и постоянно поглеждаше през прозореца. Видя го да идва – носеше вино и цветя, изглеждаше така елегантен. Тя зарови глава в шкафа, винаги имаше чаши на тайни места, отпи и алкохолът спря треперенето, потуши огъня в сърцето ѝ.
Детето се заключи в стаята, как само ѝ провали вечерта, Борис беше прав като каза, че е невъзпитан, че му липсва здрава ръка. Стела пиеше и кимаше с глава, щеше да вземе мерки, разбира се той е прав, тя щеше да се погрижи за това. Вечерта мина не както очакваше, дори сексът беше бърз и незадоволителен – когато го изпрати и си легна сама дълго не заспа – виждаше го пред очите си със смъкнати панталони, застанал зад нея, а тя подпряла чело в хладните плочки на стената в банята.

Хари наистина излезе извън контрол в следващите дни. Крещеше и се криеше в стаята си, обиждаше я и ѝ казваше да се маха, да върви при този мъж и че иска баща си. После изморен заспиваше, но на сутринта всичко започваше отново.
Алкохолът много ѝ помогна да се справи тогава, вярваше в това. Беше нейна опора и наистина ако не пиеше щеше да е ад. Детето от една страна, а от друга тревогата за Борис. Страхът я разбиваше- дали ще дойде пак, дали не е някъде с друга, тази несигурност я убиваше, подлудяваше я и изпиваше силите ѝ.

За съпруга си не мислеше. Той звънеше често, но тя избягваше да вдига телефона, а онзи ден чу Борис да казва на някого – няма я, кой я търси, беше ѝ безразлично, алкохолът и любовта към този мъж я опияняваха с еднаква сила, живееше на ръба на реалността и нереалното.

Надигна се тежко, цялото тяло я болеше, все по – трудно ѝ беше да става от проклетия стол, от кога не беше се изправяла всъщност на какво мирише тук за бога, тази стая е ковчег, гроб
Грабна бутилката от масата и я надигна. Алкохолът се изливаше в гърлото ѝ, течеше като река през сърцето ѝ, отиваше във вените, в колената, изливаше се като океан на пода и пак се вливаше обратно, връщаше я в онова време, там, някога, когато беше млада и силна, много преди прегръдката на алкохола да я отнесе завинаги.
Навън заваля. Чист, покриващ всичко сняг. Създаде различна реалност, измени познатите форми и ги превърна в сън.

Стела умря няколко дни преди Коледа. Александър, нейният внук я намери паднала на земята, в ръка стискаше бутилка и стара снимка. Взе я и видя баща си – 20 годишен, колкото него самия сега. Млад и силен, много преди прегръдката на алкохола да го отнесе завинаги.