Скромността е онази светлина на душата, която огрява личността, подчертава външната й красота, дори я създава. Добрият човек е скромен. Скромният човек е красив. Красотата е скромност. Т.е. красотата е нравствено измерима и е в пряка зависимост от външното проявление на личната ни самопреценка. Максимата, че скромността краси човека, преведена на езика на личностното присъствие означава, че красив е онзи човек, който не се самоизтъква, който не натрапва уменията и способностите си, който не афишира качествата си, който проявява една личностна сдържаност. Скромният човек присъства семпло и в това е красотата му.
Как ви изглежда това в контекста на 21 век – век на конкуренция, смазваща динамика и непрекъснато съревнование? Демоде, наивно, неактуално?
Възможно ли красотата на скромността да „съжигелства съвместно“ с необходимостта да продадеш знанията и уменията си, да изпъкнеш сред многото себеподобни? Да бъдеш скромен и същевременно да имаш реална, незанижена, себепреценка – не е ли това оксимоорн? Как се съчетава скромност с амбиция, с личностен и професионален напредък?
Тази стока „скромността“ не върви на днешния пазар, заяви ми мой приятел, с който зачепкахме темата, неконвертируема е, не важи. Скромният човек е глупак, който се е свил в черупката си, шушумига, комплексар без никакви амбиции, такъв човек не може да бъде красив. Той е просто незабележим. Човекът трябва да вярва в себе си и във възможностите ти-тази увереност е двигателят на личностното развитие, който го кара да върви напред.
А всъщност, не е ли двигателят именно осъзнаването, че не си достигнал върха, че има още какво да желаеш от себе си. Стремежът към самоусъвършенстване е двигателят. Убедеността в собственото ти съвършенство автоматично изключва желанието за усъвършенстване. Скромният човек добре осъзнава това. Скромният човек не непременно се подценява, просто не се афишира, не налага на другите непременността на собствената си значимост. Скромният човек се развива тихомълком и прави така, че околните сами да разбират значимостта му. Делата са тези, които говорят и го описват. Съчетанието на скромност и умения е онази сплав, която превръща човека в личност.
Това са грешно насаждани внушения – опонира приятелят – остарялото схващане, че семплостта е качество. Не е възможно другите да те оценят ако ти просто мълчаливо присъстваш. Днес е необходимо да се самозаявиш силно и категорично. Съвременното общество предпочита и оценява уверените, агресивно целеустремените, тези, които не се боят от предизвикателствата и най-вече-които не се притесняват от това, което са. Па почит са онези, които вярват във възможностите си, а не скромните. Светът те вижда през собствените ти очи и чак тогава те преценява през неговите. Затова е задължително да му демострираш, че се харесваш.Скромните изглеждат чисто и просто тъпи. Ако не искаш да изглеждаш тъп, трябва да забравиш скромността.
Спорът продължава.
