Младият Лео прекосява Америка на велосипед от Сиатъл до Ню Йорк. 4000 мили. Пристига посред нощ в апартамента на възрастната си баба Вера в града на небостъргачите. Лео е преживял страшен инцидент по време на своето странстване и сега има нужда от отмора – да събере мислите си, да се опита да възобнови връзката с приятелката си, да се разбере с майка си, да си потърси работа. Момчето намира опора в силния характер на Вера. А за нея той е идеалният отдушник от самотния начин на живот, който тя води след загубата на съпруга си. Двата персонажа са и опаки и своенравни, но чувството им за хумор и любопитството им към едни и същи теми ги сближават. С течение на времето тази близост се задълбочава. Една история изтъкана от обич и хумор – така описва историята Андрей Филипов.
Всъщност това е кратко описание на новата пиеса „4000 мили“, чиято премиера е на 7 юни 2017г. от 20ч. на сцената на театър „Валентин Стойчев“.
„4000 мили“ е пиеса на една от най-известните млади съвременни американски драматурзи – Ейми Херцог. Авторката базира много от персонажите си на конкретни хора. Прототипът за Вера е собствената ѝ баба – Липи, а Лео е изграден по характера на неин братовчед.
През 2008-ма година Херцог става носител на наградата „Хелън Мерил“ за изгряващ автор, а през 2011-та „4000 мили“ е финалист за „Пулицър“ и е поставена за първи път в Центъра за театър „Линкълн“. През 2012-та пиесата печели престижната награда „Оуби“ за най-добър текст за сцена.
На българска сцена произведението е поставено от Владимир Люцканов,
който залага на чистота и образност на героите, без да „пудри“ и „подправя“ с излишна ефектност. Ролите са поверени на Меглена Караламбово, Николай Желев, Катерина Стоянова и Елена Иванова. Тримата млади актьори са абсолвенти от класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Героинята на Меглена Караламбова открива у себе си неподозирано търпение и неподправена нежност към внука си. Николай Желев пък пресъздава узряването на своя Лео с убедителен и деликатен финес. Катерина Стоянова придава убедителна плътност на ролята на целеустремената и ранима приятелка на Лео – Бек. А Елена Иванова е игривата Аманда, която, обаче, не се оказва толкова лекомислена на колкото се прави.
Джеси Харт за пиесата
За да прекосиш на колело Америка от Сиатъл до Ню Йорк са ти необходими поне 40 дни. Това са 4000 мили (6400 километра) и дузина щати. Трябват ти много смелост, подготовка и търпение. Защото приключението е дълго и изпълнено с рискове и неочаквани изненади. Още в самото начало настъпват съмненията. Те ще са твой спътник през целия път. Ставите и мускулите са подложени на невъобразимо изпитание. Болката става част от всяко едно задвижване на педалите. Домът и най-обикновените навици започват да ти липсват. И в съзнанието ти трайно се настанява въпросът: за какво правя всичко това? Нима целта да потопиш предната гума на велосипеда в Атлантика (както си направил със задната в Тихия океан) си заслужава тези неистови усилия? И после нещо ще отклони вниманието ти от мъчителните мисли. Пейзажът. Да, гледките са приказни. Край пътя стърчат високи ветропоказатели. Стари багери кръстосват полетата. Или ще навлезеш в гориста местност, уханна като нищо друго на земята. Река тече между магистралата и дърветата. А по залез слънце ще се озовеш в поредното малко градче. Ще позвъниш на някоя врата и в повечето случаи ще бъдеш посрещнат радушно. Домакините ще споделят вечерята си с теб. Ще разкажат за своите семейства и съдби. Ще те разпитат за живота ти. Техните разбирания за нещата може да са коренно различни от твоите, но щедростта им ще те убеди, че човечността е по-съществена от каквито и да било разминавания във възгледите. А после ще ти помогнат да опънеш палатката си в задния им двор. На следващата сутрин, по изгрев слънце, отново поемаш на път. И този ден, както всеки друг, е пълен с неизвестни. Може баирите, които трябва да изкачваш да са непосилно стръмни. Може времето внезапно да се развали и да се разрази жестока буря. Но си длъжен да се бориш докато гръмотевици трещят в небето, а бързите коли профучават опасно близо покрай теб и те обливат с дъждовната вода от асфалта. Краката и белите ти дробове са на предела на силите си. Отново се питаш за какво правиш всичко това. Но вече си се научил да поемаш нещата ден за ден. И си казваш, че човек за нищо на света не би трябвало да пропусне през живота си да види гейзерите в националния парк Йелоустоун. Спираш да се подкрепиш в някое заведение за бързо хранене. И после отново на път. Облаците може би са се разсеяли и картата показва, че следващата права ще е равна. Кончета кротко пасат на ливада. А планините в далечината край магистралата са главозамайващо величествени. Следващ град. Следващ щат. Следващи запознанства. Нови дни. И така целта наближава. И след 312 часа каране, след 65 ябълки, след 9 спукани гуми и три принудителни отбивания в сервизи достигаш Атлантическия бряг в Ню Йорк. Сега трябва да потопиш предната си гума. Дал си всичко от себе си. И си мислиш, че най-важният урок, който си научил по време на своето пътуване е, че без болка няма растеж. И тук се крие отговорът на въпроса: за какво направих всичко това?
В България „4000 мили“ са представя със специалното разрешение на Samuel French, Inc.
Следващите представления на са на 24-ти юни, 8-ми и 23-ти юли.
Автор на снимките е г-н ПАВЕЛ ЧЕРВЕНКОВ.
