Не съм особено голям любител на такситата. Обикновено нашенските, българските, родните са раздрънкани с още по-раздрънкани шофьори. Качваш се и или се опитват да те закарат от Плиска до Орлов, минавайки през Бизнеспарка, или ти надуват главата с политически трактати на тема „ако аз бях министър, ехееее“, или се фръцват като ощипана госпожица, когато на въпроса „имаш ли против ко пушим“ им отговориш кратко и ясно „Да“. Не си падам по такситата, но не си падам и по шофирането, което доста стеснява избора ми в моменти, в които „бързам, нямам време“.
Та и днес в един такъв момент опрях до услугите на онези жълтите. Качвам се. На задната седалка. „Добър ден“ – казва ми шофьорът. „Добър да е“, отвръщам делово, демонстрирайки, че не съм в настроение да си ставаме близки, независимо, че денят не е никак лош. „Вода, бонбони?“ – пита той и пали двигателя. Първата ми реакция е да отговоря ядно, че нито съм водоноска, нито сладкарница, след което осъзнавам, че всъщност цялото изречение е „Желаете ли вода или бонбони?“. И явно виждайки в огледалото озадачената ми физиомутра, допълва „във вратата има бонбонки, вземете си“. И наистина – във вратата има шепа бонбонки, увити в разноцветни станиолчета. Докато се наслаждавам на свежия им вкус, мъжът умело преодолява делничния трафик и с усмивка отговаря на любопитните ми въпроси. Идеята за бонбонките му хрумнала докато чакал на досадна опашка в банка. Адаптирал идеята, купил един пакет и сложил в колата. И изведнъж клиентите станали по-усмихнати, по-доволни, по-добри, по-хора. А бе – сладка работа. Особено за децата. Все едно не бонбонки им даваш, а вълшебство. Като видял ефекта на бонбона, предприемчивият шофьор предложил на шефовете да го направят фирмена политика. Един килограм бонбони, обясни, е около 9 лева. Нищо работа. Но шефовете се подсмихнали иронични и веднага обяснили как тая работа няма да стане на корпоративно ниво, защото, видиш ли, щяло да се краде. От бонбони. Шофьорите, таксиметровите, щели да започнат да изхранват домочадието си с бонбони. Килограми, тонове бонбони. Нашият човек се опитал да обясни, че ефектът ще е по-голям от дефекта, че така се създават лоялни клиенти, че малкото бонбонче върши големи чудеса. Ама никой не чул бизнес логиката му. Колко да разбира от бизнес…Но човекът не се отказал, защото всъщност кой не предпочита работният му ден да минава сред усмихнати, любезни, мили и доволни хора?
Имате нужда от такси с отношение? Записах си номера на жълтото такси – 790. Аз лично възнамерявам да поръчвам само него. Обичам да ми е усмихнато.
