Когато за пръв път посетих Неапол беше за час и валеше. Стори ми се мръсен и мрачен. Вторият път кацнах вечерта. Ръмеше. Магазините бяха спуснали олющени щори, а кофите за боклук преливаха. Вървях по тротоара, прескачайки кашони и загниващи плодове и се питах какво ще правя цели четири дена в този град.
Не отивайте в Неапол, ако очаквате изрядност и лукс, ако сте привърженик на строгите правила и лъскавото спокойствие, ако сте с личен автомобил, който пазите като очите си или ако обичате да оставяте вещите си без надзор. Градът не обича претенциозните. Обуйте удобни обувки, сложете ценностите си на сигурно място, дръжте очите си отворени на четири, дори когато светофарът ви показва зелена светлина, и обикаляйте.
Защото всъщност четири дни, за да опознаеш всички кътчета на Неапол са малко, но за да се влюбиш в него е достатъчно просто да тръгнеш из града и да попиваш уникалната атмосфера. Влюбваш се силно и завинаги. Уличките в центъра на Неапол са малки и тесни, сградите – олющени и толкова близо една да друга, че за да вземеш захар от съседа е необходимо просто да протегнеш ръка през прозореца. Но преди това трябва леко да дръпнеш прането. Знаете ли – неаполското пране не е просто пране, то е част от арт облика на града. Розови кюлоти, скъсани дънки и цветни чаршафи разнасят аромат на чистота и живот, напомняйки, че историята се твори от живи хора. Всъщност, трябва да се напомняш това всеки път, когато застанеш пред историческите забележителности, които буквално са на всеки ъгъл – едновременно величествени и нечовешки човешки. И макар Неапол да е град, пълен с музеи, катедрали и галерии, всъщност той целият е един музей, в който най-много храмове има пицата.
Да си в Неапол и да не хапнеш пица!
Дори оправданието, че си на строга диета, не те оправдава. Неаполитанците знаят как се прави пица и тя е изкушението, на което не трябва да устоиш. Улица „Трибунали“(via Tribunali) е изпъстрена с малки кокетни пицарии, които на пръв поглед не обещават кой знае какво гастрономическо пиршество на свикналия с огромни лъскави ресторанти българин. Менютата също не са пре-богати. Но каквото и да поръчаш е приготвено с продукти, които те карат да възкликнеш „ооо, ама това има вкус на истински домати…истинско месо…“ и да си припомниш, че италианската кухня е една от най-най в света. Не е никак случайно, че неаполитанската пица е предложена да влезе в културното наследство на ЮНЕСКО.
Неапол е шумен, мръсен и алогичен, но толкова магнетичен, че ти се иска да се загубиш в него, защото това е единственият начин да видиш всичко. Предлагам ви една непретенциозна разходка из улиците му:
Последни коментари