Ако сте ходили в Хавана, няма как да сте пропуснали да пиете кубинско мухито в „Бодегита дел медио“. Малкият бар в сърцето на кубинската столица е бил любимото място на великия Ърнест Хемингуей.
Репликата на писателя
„Храната е за хората, коктейлите – за боговете“,
като че ли казва всичко за вълшебната напитка, състояща се от добре смесени съставки. Но днес ще си говорим не просто за коктейли, а за коктейла – за Мохито.
Една част бял ром, сок от захарна тръстика, лайм, прясна мента и газирана вода смесени във висока и широка чаша върху натрошени бучки лед. В истинското Мохито се използва знаменитият кубински ром Bacardi, чието производство датира от 1862 г. Това е класиката в приготвянето на Мохито.Разбира се намирането на захарна тръстика не е лесна работа, но спокойно може да го замените с пудра захар (както правят в повечето заведения). Пудрата захар не се добавя просто ей така, а с нея се стриват ментовите листенца, за да могат да се извлекат ароматите и вкусовете. Ако си поръчате Мохито в Куба, ще усетите, че то не е така сладко. Причината е в добавената ангостура, която намалява сладостта на питието. Днес за основа на популярния коктейл се използват водки и ромове с вкус на ягода, мандарина, диня, както и към него се добавят „живи“ плодове.
Има и Мохито за въздържателите, т.нар. Девствено Мохито. В мексиканското Мохито пък, логично, ромът е заменен с местната текила.
Легенда за Мохитото
Една от тях е свързана с името на Железния пират – англичанина Франсис Дрейк – страшилището на Южните морета през XVI век. Авторството на коктейла се приписва на един от неговите моряци – съименника му Ричард Дрейк, който смесил груб и непречистен ром със захар, лайм и мента. Вероятно поради близостта на Куба с водите, кръстосвани от пиратите, този коктейл получил невероятно разпространение именно в островната държава и в наши дни е популярен като „кубински коктейл”.
