„Книгата е прозорец към света“ – е сентенция, която в 21 век, когато високите технологии вече не са новина, а начин на живеене, за някои може и да звучи донякъде архаично, демодирано и леко напудрено претенциозно. Особено що се отнася до добрата стара хартиена книга. Всъщност драма ли е ако не четем непременно на хартия и е ли това четене по-малко четене от онова, в което усещаш мириса на книгата, тя шуми между пръстите ти, можеш да усетиш буквите.
„Четенето за ума е същото, което са физическите упражнения за тялото“ твърди Адисон и който реши да го оспори, ще е в голяма заблуда, защото всъщност четенето е най-добрата гимнастика за мозъка. Раздвижва го така, както нито една електронна игра не успява.
Докато човек чете, тренира паметта си
Как става това. Следейки сюжета, се старае да запомни всички герои, техните имена, връзките помежду им, събитията. Така информацията се разширява и се създават нови синапси (връзката между две клетки, от които поне едната е нервна), а старите стават по-здрави и по-силни.
Има много хора, които четат непосредствено преди лягане и тогава сякаш прочетеното оставя най-ярък спомен. Това също не е случайно. Този факт има своето научно обяснение – по време на сън мозъкът обработва информацията, която е поел непосредствено преди да заспи, изчиства я и на сутринта тя е по-ясна, изчистена от ненужното, детайлизирана. Сутрин, обед или вечер – всъщност няма правило кога е добре да се чете, нито – какво. Важното е да не забравяме, че книгата е най-добрия приятел на въображението ни. Тя е връзката между миналото, настоящето и бъдещето, съхранила в себе си истории, мечти и истински събития, поднесени по начин, по който четящият става участник в тях. Книгата е огледало, в което можем да се огледаме най-добре, да видим скрити свои страни, невидими емоции, непознати чувства.
