Откакто свят светува, човекът винаги е искал да има способността да вижда в бъдещето. Дали защото така би получил спокойствие, или за да има малкия шанс да го промени, но погледът винаги е бил насочен към това, което ще се случи, към знаците на съдбата. Различни гадателски практики и хора, имащи и нямащи гадателски способности, изследват явленията и процесите, които нямат пряка връзка с науката, за да обяснят връзката между настоящето и бъдещето и да преодолеят времевите препятствия.
Не е случайно, че и днес врачките са толкова търсени, колкото и тогава, когато информацията не е бликала отвсякъде. Един от основните инструменти на гадателките са картите. Всъщност гадаенето на бъдещето си има име – картомансия. Някои определят картомансията като наука, която предсказва бъдното с помощта на игрални карти. Методът се появява през 1738 г и се различава от познатите от древността карти таро. Любопитното е, че преди 18 век картите таро не са били нищо повече от карти за забавление.
Макар да се смята, че картите са възникнали още в малките векове, официални сведения за тях се намират през 1299 г. в “Трактат за семейство Пипозо и Сандро” , в който картите фигурират под името Наиби. Век по-късно френският крал Карл V забранява играта на карти като дяволско деяние. В колекцията на Британския музей има запазен манускрипт на латински, написан от брат Йоан, монах от швейцарския град Брефелд, в който е записано: “В годината на Рождество Христово 1377 у нас се появи някаква игра, наречена карти. В тази игра на рисунки се показани всичките нрави на днешния свят. Кой къде и кога я е измислил на мен обаче ми е неизвестно”.
Картите таро, които винаги се свързват с окултни практики произхождат от древен Египет. Според някои в Европа ги пренасят кръстоносците, според други – циганите. Всъщност датирането на техния произход донякъде изключва и двете теории. Едва през 1400 г. са одкументирани първата поява на цигани на Стария континент, което автоматично отрича възможността те да са „измислили“ гадателските карти. Да са ги разпространили е възможно, защото характерен поминък на циганите още от древността е гадателството и един от най-често използваните методи е „гледането на карти“.
През 18 век играта на картите бележи разцвет. Обкръжението на Наполеон и самият Наполеон Бонапарт ги ползват за основно забавление. Те създават карти за игра, като на основните изобразяват ликовете на четирима велики пълководци – Александър Македонски, Карл Велики, крал Давид и Юлий Цезар. Всички останали карти също носели образа на герой. Не е случайно, че това било лйбимото занимание на Наполеон и неговото благородническо обкръжение. Част от забавлението било да се използват картите за гадаене. Младите момичета по картите гадаели кога ще се омъжат, а някои възрастни дами умело припознали в тях средство да манипулират останалите, придавайки на картите магически сили.
В края на 19 и зората на 20в. вече разцветът е на гадателските карти таро, които отново предизвикали небивал интерес и претърпяли своеобразно развитие. Американецът Артър Едуард Уейт (1857-1941), член на “Херметичният Орден на Златната Зора” – един влиятелен окултен орден, основан през 1888 година се занимавал задълбочено с окултизъм и в сътрудничество с художничката Памела К. Смит създал и колода, наречена „ Райдър- Уейт”. В нея за пръв и малките карти са номерирани и представени със символични рисунки, което много улеснява интуитивното им разбиране. Тази колода от гадателски таро карти и днес една от най- популярните в света, като 90% от гадателите, които гадаят с помощта на карти, я използват.