Критичната нощ на доктор Ф./ Виктор Сивов

Нощ като нощ, ще кажете, ама не. За доктор Ф. нощта на Хелоуин никога не беше просто нощ. Не беше и просто нощ, в която хлапетата обикалят за пакости и лакомства. Не беше и просто нощ, в която границата между живота и отвъдното изтънява и двата свята малко се застъпват на места. Всъщност застъпваха се точно на едно място и това беше кухненската маса у доктора.
Когато се случи за пръв път, насмалко и той самият да прескочи отатък и да се спомине скоропостижно. Както се прибираше пребит като куче от дежурство, и хлопна вратата след себе си, забил както винаги поглед във върховете на обувките си, усети отвратителна миризма да го блъска сякаш направо дълбоко в синусите. Първо помисли, че е забравил някаква храна, но каква ти храна може да излъчва чак толкова покъртително зловоние. Влезе в кухнята и след едно мигване се озова по задник на пода и риташе с крака, в опит да се изтлска назад. Заблъска задника си в прага, чуваше се как издава унизителни звуци и хрипове, а очите му едвам се задържаха в орбитите си. Можеше да се закълне, че в това време сърцето му е било някъде около половин метър над темето му и отчаяно се е опитвало да го издърпа от стаята. Не помнеше как, но с последни сили беше успял да се измъкне от апартамента, да изтича навън и явно се е спънал или е припаднал зад едни контейнери за боклук. Когато призори се свести, премръзнал като мъртвец, със свито сърце се прибра и намери апартамента си в съвсем обичайното си свръхподредено състояние. Всичко беше под конец, изрядно почистено и на мястото си, като изключим една двукубикова спринцовка със стърчаща игла, която явно беше изпаднала от джоба му и се търкаляше на кухненския под. Доктор Ф. я вдигна, погнусен от себе си, прибра я в стерилизатора и се зае да приведе самия себе си в приличен вид. Още под душа реши, че снощната история е била кратка нервна криза в следствие на натрупаната преумора от безкрайните часове работа. След това употреби една от ония ампули морфин, които пазеше за извънредни случаи, спа почти дванадесет часа и след това се върна към живота си.
До следващия Хелоуин съвсем беше забравил случката и когато тя се повтори, неговата реакция също беше почти същата, като изключим, че този път не успя да се изнесе от апартамента преди да изгуби съзнание.
Оттогава вече двадесет години това се случваше всяка нощ на Хелоуин. Доктор Ф. вече имаше своя стратегия, за която започваше да се подготвя още от края на септември. Всяка година изготвяше план, с който нощта на 31 октомври срещу 1 ноември със сигурност да бъде или на нощно дежурство в болницата, или да е гарантирано цяла нощ на домашни посещения. Така например съвсем (не)случайно веднъж госпожа М. се беше оказала с тежка стомашна треска, а нейната племеница на следващата или по-следвщата година направи спонтанен аборт точно в критичната за доктор Ф. нощ. Изобретателността на един лекар няма граници, когато борави с човешката биология.
С годините доктор Ф. беше свикнал с тази рутина, наркотичният му навик се беше задълбочил, а творческият му подход по отношение на подсигуряването на домашни посещения беше надхвърлил демоничността на най-страшните кошмари.
Тази година беше двадесет и първата, откакто започнаха „кухненските инциденти“, както ги наричаше докторът в ума си. Беше успял да си уговори нощно дежурство още миналия месец и нямаше нужда да се грижи сам за това пациентите му да се нуждаят от него. Усещаше, както винаги на тази дата, леко напрежение и затова реши да вземе една от скритите си ампули преди да тръгне за болницата. Взе чиста спринцовка и игла от домашния стерилизатор, седна на пода до леглото, нави крачола си до коляното и пристегна прасеца си с гумен турникет. Една услужлива вена веднага оформи релеф върху бледата му кожа и докторът с умело движение вкара иглата и плавно натисна буталото, освободи възела на турникета и усети съдържанието да влива топлина, спокойствие и чиста радост в умореното му тяло. Той отпусна блажено глава назад и потъна в опиянение.
В някакво полусънно-полутранс състояние тичаше през сметище, в стъпалата му се забиваха стъкла, а един женски глас не спираше да му крещи обидни думи. Как бил гнусно джудже, отрепка, мръсник и всякакви други противни определения. Падаше в стъклата, те се превръщаха в гигантски бълхи и го хапеха навсякъде, а гласът кънтеше в ушите му оглушително, той ги запушваше с пръсти, но пръстите му се удебеляваха и не можеха да влязат в тесните му ушни канали.
***
Не се случваше често, но за късмет точно тази вечер изглежда беше колабирал. Събуди се към полунощ напикан, с пяна на устата, игла стърчаща от крака му и изтръпнал задник. Не разбра веднага какво се е случило, нито коя нощ е точно. След миг миризмата го връхлетя и усети как паниката го залива, а пулсът му се опитва да избие дупка в гърдите му. Скочи и се засили към вратата, но тогава разбра, че кухненските инциденти не се разиграват единствено на територията на кухнята. В коридора срещу вратата на спалнята, в локва от слузеста течност с цвят на разпадаща се плът, стърчеше фигура на кльощава жена. Косите ѝ бяха редки и мокри, от тях капеше същата тази слуз, която сякаш покриваше цялото ѝ тяло. Беше гола, гърдите ѝ бяха синьо-черни и се спускаха като завеси върху мършавите ѝ ребра. Цялата беше в петна и язви. Отвратителното зловоние излизаше на талази от нея и изпълваше помещението. Долната ѝ челюст беше изместена наляво и от нея висеше като парцал дълъг кафяв език.
Жената се приближи към доктора, който стоеше скован, застинал в безсловесен ужас, ококорен и треперещ. Той успя да види една дупка в основата на висящия език – тази, през която преди почти 22 години беше инжектирал смъртоносна доза адреналин.
– Мамо… – прошепна със сетни сили доктор Ф. и светът потъна в мрак