Видовден е ден за равносметка и разплата, много хора са вярвали, че на него ще излязат на светло всички истини и лъжи, всички грехове и свети дела и всеки ще поеме полагащата му се отговорност. Затова и фразата „Ще дойде Видовден“ и днес се използва много често.
Древните българи са свързвали Видовден с култа към Слънцето и до днес на този ден се посреща изгрева с надежда и вярва за сила, здраве и любов.Традициите са живи в много области на страната, например в Брезник, в местността „Чешко пазарище“ , близо до село Вискяр. Там в миналото са спирали и разгръщали подвижните си сергии чешки търговци, които редом с донесените от Запад дрънкулки, „продавали“ разкази за един различен живот и по този начин давали надежда за промяна на местните.
Много от обредните практики, свързвани с Видовден до голяма степен повтарят вярвания и традиционни обреди, свързвани с други календарни празници, например новогодишните или еньовденските. Всичко това е свързано с новото начало и възраждането във всичките му измерения.
В Граовския край на този ден се изпълнявали и любовни практики и обреди. Момите миели косите си с видовска вода, за да са хубави и буйни и за да привличат момците. В нощта срещу празника отрязвали три стръкчета от растението шавар и всеки един наричали с името на ергена, по когото се заглеждали, който стръг порасне най-много до другия ден, този момък щял да бъде техен.
