Неканен, но очакван гост е Този вятър…
Като незрящ мъдрец той помни и повтаря всичко.
Дори, което е забравил си имисля.
Но пак е хубаво…
И пак далеч…
И както казваш, ти, Поете,
пред когото
небето разтваря
вратата си стара,
превръщаме свободата в закон,
който пак ще трябва да нарушаваме…
Но не сме глупци.
И не подаваме без въпроси и другата буза.
И докато мислим „може ли“ и „трябва ли“,
този, който е пожелал бузата, вероятно се е уморил…
И си е тръгнал…
Но нали не сме глупци и мислим.
А е възможно да е пазил целувка за тази буза…
/От толкова мислене не сме забелязали,
че вратата, на която потропва Този вятър
се е облицовала в паяжини…
Дано
Този вятър
намери пролука!
Дано успее да ни повтори някоя измислена истина…
Защото бузите вече кървят…
От несбъднати целувки…/
Последни коментари