Бени Хюбнер lovestory

#LoveStory

Търсих я в Google,
видях я в Instagram.
Добавих я във Facebook,
Последвах я в Linkedin.
Нищо…
Посветих й песен,
заснех HD клип,
качих го в youtube,
ембеднах го в блога ми.
Нищо.
Писах й в WhatsApp,
Звънях й на Viber,
в askfm я попитах „Ima6 li si nqkoi“

Нищо…
туитнах в Twitter,
че любовта съществува,
написах поема
и я пратих по мейл.
досущ като Господинов,
дори като двамата
В смс бях смело-директен
„кво ше прайш довечера?“
В Skype добавих
„А???“

Нищо….

Върнах се във Фейса
харесах всичките й снимки,
Изпратих й лично със стикер
платен
Бустнах пост с кървящо сърце
Изобретих хаштаг #ILoveYou
Създадох страница с нейното име
разпратих я на всичките си познати
да я харесат
на непознатите – също.
Купих хост, купих домейн
Поствах и шервах като обезумял,
наситих пространството с нея
Google я индексира.
Добре.
Дори отлично.

И тогава се случи ужасното:.

„unknown virus“
Началото на края,
в който всичко се срива
Баба ми заля смартфона с пилешка супа,
брат ми забрави таблета в тролея
лаптопът се бъгна,
десктопът изпуши
Изчезнаха логовете,
затри се хисторито,
а Google-то кресна –
няма намерени резултати.
Лицето не съществува,
избери друга ключова дума.

Тръгнах към парка,
към езерото…
към дъното
на собственото си поражение,.
Сърцето ми тихо кървеше,
а душата плачеше
за преинсталиране
Нищо…

Вървях,
после тичах
Тичах през дупки и счупени плочки,
тичах през улици и тротоари,,
през светофари.
Не спрях на три знака „Стоп“
и стигнах до езерото,
до ръба,

„Да се убиеш ли искаш…идиот“ –
с едната си ръка стискаше здраво ръкава ми,
С другата хранеше патиците с трошички вчерашен хляб.
„Не, тичам за здраве“ – й отговорих
И тя се усмихна
Истински

Сега аз се занимавам с разработка на социални мрежи,
а тя спасява природата
Вечеряме заедно и после правим любов
истински
Това е.

Вашият коментар