„Игра на маски“ или как едни млади хора си поръчаха роман

„Съвременните деца са бездуховни, дотолкова са затънали в материалното, че направооо срамота…а ние едно време как четяхме, как препрочитахме, как…“ –  това изречение в различни вариации може да бъде чуто от почти всеки втори, закръглил и надхвърлил трите десетака. Бени Хюбнер е съвременна българска писателка, която категорично не е съгласна с това твърдение в нито една от вариациите му. Възрастните очакват децата да четат онова, което им се дава в училище или да се захласват по заглавията, препоръчани от мама и тате. Само че всяко поколение има своите особени харектеристики и изборът на четиво не прави изключение. Вкусът към книгата, изборът на жанр са нещо твърде субективно, което не бива да бъде типизирано. Няма и как. Изкуството винаги е лично.

игра на маски

Ето как се ражда първата книга на Бени Хюбнер „Игра на маски“ – роман, превърнал се в хит сред тийнейджърите и не само:

Някаква вечер в средата на пролетта. Птички и пчелички пърхат навън и аз блаженно предвкусвам едни три часа на бездействие, когато дъщеря ми нахлува в стаята и застава на буква Ф, на много заплашителна буква Ф, а очите й, очите й хвърлят искри.
– Искам да ми напишеш история
– Молля? – това дете, какви ги бръщолеви, не е ли във ваканция
– Какво по история – опитвам се да си изясня ситуацията
– Не по история, а история – знаете ги тийнейджърите, все се оплакват, че са неразбрани и виждам как и онова ф-образното след секунда ще хукне към фейса, за да разправя колко много хич не го разбирам. И понеже не ща да си развалям имиджа на суперготинахипермайка, веднага се съгласявам с идеята, надявайки се, че ще разбера идеята на идеята на идеята в хода на идеята.
– Добре де, ще напиша…хммм…история….ама каква
– Готина! – отсича онова във вратата и разваля ф-то, тръшкайки се на табуретката срещу мен – щото ми писна да чета щуротии. Не може от вратата в кревата…НЕ МОЖЕ!
Косата ми настръхва, каква врата, какъв креват. Почвам наум да премятам последните купони, последните пижама парти и последните….
– Ей такива истории тъпи чета, разбираш ли НЕ МОЖЕ
– Не може – казвам аз и душата ми почва да танцува салса с привкус на самба и мамба.
– Та така, искам да ми напишеш история, нали разбра…

Разбрах и написах. История в 379 страници и много усмивки. Много дни на истинско забавление за мен. Защото да се върнеш в онези готини тийнейджърски години е супер забавно, оказа се. Измъкнах се от рутината и се гмурнах в готините сладки сикстийн ( на чист български), в които животът отваря широко врата и започва да ти предлага най-различни неща. Някои са вкусни, други оставят горчив привкус, трети направо не стават за ядене. Но ти поглъщаш, поглъщаш, жадно. И аз така .
Беше страхотно, особено когато имах за водачи наши съвременни готини деца. Не че се оплаквам, но онова, вече порасналото, не миряса, раздаде историята на приятели и започна едно дружно ръчкане, докато не я превърнахме в книга.
„Игра на маски“ е истинска, реална, книжна книга и написана с много любов. Роман, който е моят подарък за едни тийнейджъри, нашите, българските, готините. Които четат и искат книги, искат и техни си, български книги, които говорят на техния език и разказват техните истории. 

Вашият коментар