Италия си е Италия – това е най-краткото клише, с което всеки описва страната на Верди и Казанова. За Венеция обаче клишетата са две – „приказна Венеция“ и „нищо особено – смърдящи канали и олющени сгради“. През годините се научих като тръгвам да пътешествам да не се зареждам със специални очаквания и да не разпитвам за впечатления. Питам само за полезни съвети, които могат да ми спестят време и да ми дадат важни ориентири. Емоциите оставям за себе си и за спонтанното им възникване. Въпреки това за Венеция се бях настроила. Негативно. от една страна – много прехвалена, от друга – вода…к’во толкова. Затова не ми се и стори вяжно да дам едни 300 лева отгоре и да отседна в сърцето й. Местре ми изглеждаше приемлив финансово вариант, особено предвид факта, че е далеч от лудницата и същевременно съвсем близо до нея. Грешка, т.е. – грешно решение. Следващият път, когато отида във Венеция, ще отседна в сърцето й. В някое олющено хотелче с малка тераска и избуяли цветя, под които градът преминава през времето, без да му пука. Защото на Венеция не й пука. Тя е като онези жени, пред които времето пада на колене и им се врича във вечна любов. То е тяхно – завинаги. А те, те не са ничии. Венеция не е ничия. Тя е…Венеция. Град-жена с аристократична осанка, апетитни извивки и дистанциращи маниери, които същевременно те омайват и поставят на мястото.
Всъщност, няма да ви разказвам Венеция, ще ви я покажа в няколко снимки. И ще ви дам
само няколко съвета:
- Не отивайте във Венеция за ден – крайно недостатъчно е.
- Отседнете в самото й сърце, защото иначе ще се чувствате изолирани и някак си съвсем туристи.
- Ако не сте приготвили много пари, не се гответе и за типична италианска вкусна храна – храната във Венеция…не става. И все пак – препоръчвам пекарните, в които може да изпиете чаша вино с приготвена на място пица или брускета, или салата. И то на прилична цена.
- Непременно опитайте венецианския Шприц. Защото той си е венециански и защото …така! Има едно малко заведение близо до Академия, в което ходят всички и това съвсем не е случайно.
- Снабдете се с карта предварително (там са неоправдано скъпи), свалете навигация на телефони и въобще – имайте предвид, че изразът „да се загубиш във Венеция“ си е направо буквален.
- Ако сте решили да посетите известните музеи, но не разполагате с много време, резервирайте билети предварително онлайн. В противен случай рискувате да прекарате цялото си време в редене на опашки.
- Във Венеция няма обществени тоалетни и не е прието да влезеш в заведение да използваш тоалетната.
- Купете си карта за градския транспорт, защото с нея, освен че няма да мислите за купуване на билетчета за вапорето (водните автобуси), може да си направите разходка до съседните острови Мурано, Бурано, Лидо и др. Може да видите цените тук. Има много добри City Pass, включително с преференциални цени за деца и студенти.Не се заблуждавайте, че Венеция може да се обиколи пеша. Може, но при всички положения на моменти водните автобуси са приятното решение.
Спирам дотук и продължавам със снимките:
