Госпожица Станка от всичко най – много обичаше любовта. Ма не тая на въздишките и копнежите, ми оная, плътската, силната, страстната, оная дето по телевизора й викаха сексуален живот и самото име я караше да настръхва.
Сутрин станеше, обуеше си пантофите, загърнеше се в дългата жилетка и отидеше до прозореца. Отвореше го, подадеше чорлава глава навън, вдъхнеше резливия хладен въздух и с все сила на ум изревеше :
– Еееей, Боже, прати ми мъж!
После затвореше прозореца и кротко седнеше да сърба чай в малката си кухня и да наднича във фейсбуката.
Сърбаше, свиваше се зиморничаво в жилетката и бършеше носа си овлажнял от чая.
От този си жест изглеждаше тъй сякаш плаче и беше някак тъжна скулптура, но кой би съзерцавал в 5 сутринта госпожица Станка и нейния чай, та всъщност никой от това не се натъжаваше.
И тъй, сама в тишината гледаше тя във фейсбуката на хората снимките, стискаше устни и малката кухня съвсем й омалееше, та отвореше прозореца, блъснеше я хладното в челото и пак с все сила на ум изревеше пояснително :
-Секс бре, Боже, прати ми секс – та й олекнеше и се върнеше при чая.
Госпожица Станка работеше винаги първа смяна. В 7:00 сядаше зад гишето на градската автогара и продаваше до 1 часа на обяд билети за автобусите.
Скучна работа ще кажете. Скучна за вас, но не и за госпожица Станка. От малката дупка – прозорче тя наблюдаваше света.
Хора идваха и заминаваха, влюбени се разделяха, жени изпращаха мъжете си с тъжни очи, старци едва влачеха тежките си чанти, но най – интересни й бяха мъжете сингъли.
Тази дума така примамлива и звънлива, госпожица Станка научи от един сериал и от тогава я заобожава. За нея, за госпожица Станка, мъж сам ли е на улицата то той е самотен на света, сингъл търсещ любов е, да го речем секс, също като самата нея. Нищо и никой не можеше да спре въображението й и тъй малко неудобно е да се каже ама госпожица Станка на една смяна в билетопродавалницата понякога успяваше въображаемо да е с от 5 до 10 броя сингъли, тоест самотни по нейна преценка мъже.
Дотук всичко е разбираемо и твърде човешко, както би възкликнал философът, но имаше една малка подробност, една треска в петата, една лична драма за отбелязване.
Госпожица Станка беше девствена.
За своите 30 вече години, тя не бе успяла да осъществи този така мечтан акт на свободната си воля, а именно гореспоменатият сексуален живот.
И ето тук ще се подсмихнат скептиците, а моралистите ще размахат пръст и ще са прави.
Вярно е. Да, вярно е! Една девственица не е непременно непорочна.
Госпожица Станка, чрез силата на своето въображение беше сексуална тигрица много повече от съседката и близка нейна приятелка – госпожа Райна, която беше омъжена от 16 вече години, а не беше виждала ни веднъж уважаемият си съпруг, аптекарят господин Манол извън неговите снежно бели долни гащи.
И ако дори за миг се запитате защо по дяволите разказваме всичко това и така нетактично ровим в живота на Госпожица Станка, то е заради бурната и неочаквана промяна, която без да остави време и място за размисъл нахлу като буен кон в живота й – Госпожица Станка се влюби. Безпаметно, безусловно и безочаквано. В жена.
Последни коментари