Това бебе се роди изведнъж. Чували ли сте бебе да се ражда от днес за утре, а? Не сте. И в Горно Гълъбово не бяха. Цялото село остана учудено. Малко е да се каже учудено даже, покъртено остана, удивено и в едно дълбоко любопитство се потопи, тръгнаха приказки, одумване, шушукане и кой където спреше, все за това говореше.
18 годишната Маргарита го роди бебето.
Тя беше внучка на Калина и Манол, те пък бяха родители на майката на Маргарита и семейство за пример в планинското село.
Как беше забременяла Маргарита и кой беше бащата на бебето и до ден днешен само се предполагаше. Как никой не забеляза бременността беше загадка за местните и повод за упреци помежду им, че в днешно време човек за човека е вълк и всеки е потънал в себе си и сляп за чуждото.
Малкото сведения идваха от бабата на Маргарита , която разказала на мъжа си Манол, а той след петата ракия разказал пред съседа бай Мирко, който пък като се пъхнал вечерта под юргана при жена си ѝ преразказал всичко.
Маргарита била таман навършила 18 и още ученичка в близкия град, когато се запознала с Мария – госпожица от града, от добро семейство, с баща лекар и майка толкова фина и изтънчена, че Маргарита онемявала пред красивите й рокли и навита на сложен кок коса и като риба на сухо не можела ни звук да издаде, ни въздух да си поеме.
Запознали се, както после Маргарита разказала на баба си, в градската библиотека, където Мария четяла седнала на стол до прозореца и я заговорила първа. Повикала я да седне до нея и чак като дошло време за тръгване, Маргарита разбрала, че новата ѝ приятелка е неподвижна в стола си. Дошъл висок мъж с угрижено лице, вдигнал я на ръце, а Мария извикала:
-Утре пак тук по същото време!
После ден след ден се виждали и привързвали една към друга.
– Колко са ти хубави зъбите, Маргарито – казвала ѝ Мария и я държала за ръка – колко ти е гъста косата и как блести!
Маргарита се засрамвала и изчервявала цяла. В село Горно Гълъбово никой никога не ѝ бил казвал такива мили думи- баба ѝ предимно ѝ се карала и я навиквала да помага из къщата, дядо ѝ все сам нанякъде изчезвал и на Маргарита всъщност много ѝ харесало да бъде хвалена и жадно слушала и попивала.
Тук може би е мястото да разкажем, че майката на Маргарита не била човек от тази земя, каквото и да значело това, но така разправяли хората и често я сочели само с очи и поглед, когато облечена в бяла рокля и венец на главата минавала през селото, потъвала в гората и никога не говорела.
Илария се казвала и старите жени в селото още като я родили Калина и Манол, клатели глави, че това име не е на добро.
Та Маргарита била отгледана от дядо си и баба си, баща нямала, само майка си, ама и нея толкова имала.
Много обикнала тя приятелката си. С трепет бързала след училище към библиотеката, после идвал бащата на Мария и ги водел с кола в големия красив дом, където майка ѝ ги канела на чай и бисквити и им четяла стиховете на Лермонтов – „На чист руски, бабо“
– Колко са ти дълги пръстите, Маргарито, колко ти е нежна кожата – галела я по ръцете Мария и после я прегръщала и целувала по лицето – Ти си най – красивата на земята – и я стискала чак до болка в милувките си.
Мария била едно дете на майка си и баща си, гледали я като писано яйце и за всичко ѝ угаждали.
Често Маргарита окъснявала в чуждия дом и само страхът от баба ѝ я надигал да се прибира, а не да остава в мекото легло на Мария в смях и разговори до сутринта.
-Нали ще бъдеш вечно с мен, Маргарито, нали никога няма да ме изоставиш – често казвала Мария – най – много от всичко искам да си имам сестра!
Малко се плашела от тези думи Маргарита, дори веднъж намекнала, че мечтае да пътува в далечни земи и да срещне любовта, за което много съжалила, защото Мария плакала горко цялата вечер.
Тази същата вечер бащата на Мария отвел Маргарита с колата чак до къщата ѝ в Горно Гълъбово, през целия път мълчал, а в спомените на Маргарита останало едно бяло петно, в което ѝ се въртяло нещо за слабост и загуба на съзнание, но бързо го забравила.
На другия ден тя пак отишла при Мария след училище, виновна и молеща прошка.
Как станало така, че Маргарита да забременее, да скрие бременността и чак в деня, в който ѝ изтекли водите на чергата до леглото в северната стая да писне и да легне в болки да стене в завивките, нямало отговор.
Баба ѝ Калина чула виковете, хвърлила каквото правела и хукнала в къщата. Когато видяла внучка си да се превива с ръце на корема, в първия момент помислила, че самият Дявол я е обсебил. После се приближил, дръпнала я за полата и изумените ѝ очи видели измежду краката ѝ да се чернее и напира да излезе бебешка глава.
Така бързо събития не били се развивали никога в село Горно Гълъбово.
Събрали се жени, засуетили се, селото се разшумяло, хора занадничали през оградата и към следобед от къщата се чул плач на новородено.
– Момиче е – казала Калина на внучка си- излязла е поне три седмици по – рано, а Маргарита гледала с невиждащи и невярващи очи и по всичко личало, че никак не осъзнава какво се случва с нея.
Скоро нощта настъпила, всеки се прибрал в дома си, угаснали прозорците, утихнало Горно Гълъбово.
На сутринта Калина станала по първи петли да нагледа внучка си и бебето, което още нямало име и захапала до кръв устни от изумление. Бебе в стаята нямало.
Писнала тя, скочил Манол, хукнали да търсят и да събират селяните, а Маргарита гледала все така с ония невиждащи очи и само плачела.
Няколко дена минали след това, хората взели да забравят, бабата и дядото на Маргарита се върнали и те към работата си по двора, а Маргарита само плачела и плачела.
Не ядяла, не пиела, не спяла. Плачела и се давела в сълзи.
На седмия ден изтощена задрямала и в съня си усетила някой да я гали по ръката. Отворила очи и видяла майка си Илария да седи до нея на леглото.
– Колко са ти хубави зъбите, Маргарито, колко ти е лъскава косата – казала тя с тънък глас и на Маргарита ѝ се смразила кръвта
После станала и излязла от стаята.
Върнала се след 3 дни. Носела бебето в ръце и го подала на дъщеря си.
– Ще се казва Илария – чули гласа на баба ѝ и двете поклатили глава в съгласие.
Последни коментари