Когато преди седмица й предложиха работа в скъп хотел като камериерка, Галина чак не повярва. За пръв път късметът чукаше на нейната врата без да го е канила, като да спечелиш от тотото без да пускаш фиш. Стринка й подметна като на шега, а днес й каза, че започва работа от утре. Галина се развълнува.
– Ама аз съм с основно образование, стринке, ти каза ли им?
– Въобще не подбират, щом им казах, че имам човек, дори не попитаха. Искат те на работа с мен от 7 часа, ще пътуваме с автобуса – за 40 минути и сме там.
На сутринта Галина още в 4 часа стана, от вълнение цяла нощ се мята като риба на сухо в леглото и чакаше само да звънне алармата на телефона, за да излезе. Остави къщата спяща с мъж и две деца. Отправи се към площадчето с автобусната спирка, където вече я чакаше стринка й Калина. Не след дълго от завоя се зададе и старият автобус, който беше виждал по-добри времена и за себе си, и за пътя. Отдавна мястото му беше в гробищен автопарк, но за жителите на пловдивските села, които превозваше, си беше истинско съкровище от соца. Старо, но ценно. Настаниха се на раздрънканите седалки и автобусът потегли шумно, поклащайки се, като че в опит да се задържи цял на гумите си. Усещаха се изгорелите газове, примесени с човешки миризми. На Галина веднага й се пригади, храната се вдигна към гърлото й, но след това мислите за предстоящата работа я увлякоха и забрави за разстроения си стомах. Хем се вълнуваше, хем се притесняваше, хем се страхуваше. Щеше да види на живо как живеят заможните.
– Стрине, как се казваше селото?
– Старосел.
– Да, да, все го забравям.
Не след дълго клатушкане по правите пътища, автобусът започна да влиза в селата. Спираше на спирките и постепенно се поизпразни. Колкото повече пътят приближаваше към Старосел, толкова повече дланите на Галина се потяха. Стринка й като че я усети и не спираше да приказва, само и само да отклони вниманието й от треперищите й пръсти. Автобусът най-сетне направи лек завой и спря пред едно малко площадче с бакалия.
– Пристигнахме, тук е спирката.
Галина се заоглежда.
– Ама как тук?
– Тук е ти казвам, слизай!
Галина с недоверие слезе по стълбите на автобуса, който веднага след нея хлопна шумно вратите и продължи в неизвестна посока.
Двете жени останаха да стоят на спирката. Галина с недоумение въртеше очи на всички страни. Това ли беше Старосел? Луксозното село дето идвали само богаташи и известни? Че то имаше вид на тяхното село, същите къщи с кирпичените тухли, неизмазани, с показващи се гредореди с вид на краварници. И бакалията им беше същата, даже със спукания прозорец от едната страна.
– Лельо…
– Давай, че ще закъснеем, хотелът е малко по-надалеч.
Стрина Калина забърза ход, а Галина заподтичва след нея. Преминаха по главната улица, където полите им се развяха от преминаващите коли и камиони. Къщите си оставаха същите, в кафявата гама, не видя поне една бяла и висока, да отсрами богатото село. Като свърнаха от централния път завиха вдясно и вече го видя. Боже, ама това не е хотел, а друго цяло село. С много къщи, пристройки, бели като сняг, с алени керемиди. Стоеше като кръпка на старото село – кръпка, но луксозна.
– Стрино, аз това как ще го чистя, че то огромно?!
– Спокойно, ние сме много. Ще отговаряш само за едното крило на хотела.
Стринка й я побутна напред и двете жени преминаха през портала и влязоха в комплекса. Галина няколко пъти се препъна на калдъръмения път.
– Що не са сложили асфалт, тук някой ще си счупи главата!
– Тихо сега. Виж от тази страна са къщите, а нагоре е хотелската част.
Галина бързаше, а очите й шареха на всички страни, запечатваше като лента на фотограф всяка подробност – от цветята, до големите птици, които свободно се разхождаха в лехите. Най-накрая стигнаха до най-голямата сграда – хотелът. Дръпнаха тежката прозрачна врата и се озоваха в голямо празно пространство. Галина се замая от високите тавани. Нямаше нищо златно както си го представяше. По филмите беше гледала такива луксозни хотели с мрамори, стъкла, блестящи и лъскави, а този й сивееше. „Я гледай ти – мислеше си Галина – камъка и дървото ли са толкова скъпи“.
Срещата с управителката мина като насън, клатеше глава и се съгласяваше с всичко. Опомни се едва когато асансьорът спря на втория етаж и пред нея се откри дълъг коридор с безброй врати.
– Заедно с Живка ще отговаряте за лявото крило, дясното е за Калина – поясняваше отговорничката.
Мина покрай номер 2001 и се заредиха тъмните врати, изникваха като че на момента от стените, коридорът й се стори дълъг като пътят от нейното село до Старосел.
Преоблече се набързо с кремава престилка и заедно с Живка влязоха в първата стая. Никога не беше влизала в хотел, ама на пръв поглед не й се стори нещо особено. Само голямото легло й направи силно впечатление, защото с нейният Асен спяха на едно продънено с пружини, което скърцаше при всяко поместване, а това беше бяло и меко, и много високо. „Асен , ако се преметне пиян, жив няма да остане“ помисли си Галина. Банята беше съвсем друго нещо – просторна колкото нейната кухня. Дадоха й кофа и парцал, с който да подсуши пода, защото докато поливаше с душа и чистеше, цялата вода се изсипа към мивката, нищо че сифона стоеше на пода до стената.
– Аз без да искам – заоправдава се Галина, но Живка я успокои, че в някои стаи нивелацията била калпава и водата се стичала из цялата баня.
До обяд беше вече каталясала, отиде да изпуши една цигара на балкона за почивка. Дръпна едва два пъти, когато я извикаха да събира мокри кърпи от басейна. С нежелание остави горящата цигара и се отправи към коридора водещ към рецепцията. Галина вървеше безшумно по мекия бежов мокет в коридора на хотела. Навеждаше глава, когато се разминаваше с някого, въпреки че я предупредиха да поздравява с „добро утро“ и „добър ден“, ако засече погледа на гост на хотела. В началото много държеше да поздравява, да им е добър деня, но след като се размина с няколко равнодушни погледа, които преминаха през нея като стъкло, заби поглед в земята и стана невидима. Движеше се тихо като облак, а очите й попиваха всички интериорни решения. Камъни, дърво и високи прозорци от земята до тавана. „Дано не трябва и това да чистя“ мина й през ума. Точно до такъв прозорец видя момиче, опънало се на черния диван, лицето младо и хубаво, очите затворени, слънцето го галеше през стъклото. Галина веднага забеляза обувките й вирнати на дървената масичка, блестяха на слънцето като сребърни стъкълца. Най-сетне да види и тя нещо лъскаво в този хотел – посетителите.
Покрай асансьора заизскачаха хора по джапанки и халати, отправяха се в същата посока като нея – към басейна. Приличаха на пациенти от болница или санаториум. Със същия халат, ама син беше и свекър й, когато влезе в болницата в Пловдив и стоя там цяла седмица. За разлика от него лицата на ходещите с халати тука бяха отпуснати, нямаше ги онези свити очи и бръчки, които издаваха страха.
Щом отвори вратата я лъхна горещина и влага, изпоти се. Започна да събира мокрите кърпи около детския басейн, където врявата заглушаваше помпите. Веднага забеляза една майка с големи нарисувани устни и фризура. Една част от русата й коса с големи букли се спускаше по раменете, а друга с шнола беше повдигната нагоре. Опънала стегнатото си тяло на шезлонг, високо разговаряше по телефона. Големите и начервени устни приличаха на светофар светещ в червено. Мъж на средна възраст нещо й подвикна. Коремът му стърчеше над водата, придържайки пояс с детенце в него. Не можеше да откъсне очи и от двамата. Искаше й се да седне на някой стол и да ги гледа, като на филм от турски или американски сериал. Да поиграят пред очите й. В тяхното село си имаха само една Зюмбюла с такива къдрици и златен зъб, ама тя не беше толкова лъскава и хубава като това момиче на шезлонга. В следващия момент момичето стана, намести си черния бански така че задните й части да се виждат по-добре. Сложи си наелонова шапчица за душ върху горната част на буклите и влезе в детския басейн.
– Не се помотвай! – чу до себе си Галина.
– Да, да, аз съм готова.
Бързо събра останалите кърпи. Метна за последно поглед към басейна, момичето с устни като светофар беше в гръб, долнището на банския не се виждаше, беше потънало в стърчащото дупе. Погледна към наелоновата шапчица, под нея личаха прикрепените изкуствени коси.
Галина с нежелание излезе от голямата зала с басейна. Много по-интересно беше тук от хотелските стаи.
Когато в края на деня се прибра в тяхното си село, нямаше търпение да разкаже на Асен какво е видяла. Той обаче, я прекъсна, защото започвал важен мач. Легна си рано, капнала от умора. Представи си, че лежи на голямото легло от хотела. Усмихна се в просъница, утре ако имаше късмет, пак щяха да я пратят да събира кърпи от басейна.
Последни коментари