Когато му изневери за първи път, той си го заслужаваше изцяло. Телешкото варено беше толкова хубаво, идеално приготвено, идеално сервирано, точно както Мама я беше учила. Колко само часове над тенджерите и печката, детството ѝ мина в труд, готвене, миене на тежките съдове. Едва се добираше до леденото си легло, а на сутринта всичко започваше отново, дори нямаше време за училище, трябваше да готвят в богатата къща, там се ядеше много, всеки ден и тя помагаше на Мама, всеки божи ден.
После като се омъжи, започна да готви само за него. Той обичаше да яде. Лаком беше, нахвърляше се върху храната със страст и тази им връзка беше толкова искрена, крепка, така обвързваща, така хранителна.
Онази вечер му сервира телешкото уханно димящо, бистро, подредено в чинията с идеално гладкия картоф, морков и само две зрънца черен пипер, магданозът посипан отгоре… и щастлива го сложи пред него. Затаи дъх и зачака да го види как опитва, как се наслаждава на труда ѝ, на майсторството ѝ, а той каза
– Горещо е. – И го бутна напред.
Тя видя като в унес как бульонът се залюля към ръба на чинията и от този наглед нищожен акт сърцето й изстина. Не беше трудно да му отмъсти. И без друго съседът постоянно я задиряше. Направи го обмислено и хладнокръвно, а после отиде в месарницата.
Вечерта с особен трепет му приготви Бьоф Строганов. О, как умееше да го прави – идеален, нежен, разтапящ.
Той ядеше, но тя изведнъж прогледна за него. Видя го в дълбочина. Той не оценяваше. Той просто се тъпчеше, само поглъщаше, не позволяваше на храната да докосне небцето. На другия ден му изневери с момчето, което носеше рибата, а после я приготви така добре, така старателно.
Дните ѝ се завъртяха, изпълнени с цел. Удивляваше се как за един сандвич с крехко пилешко и рукола мъжете ставаха пластилин в ръцете ѝ. После той, съпругът ѝ, умря. Намери го студен и с леко посинели устни в леглото. Тя беше станала преди него, за да отиде рано на пазар и когато се върна, го повика за чай и малките фини бисквитки, но той съмнително дълго се забави и тя го потърси в стаята.
Гледаше го, отпуснала ръце покрай престилката. Изведнъж осъзна, че е вдовица. През живота си не бе прочела нито една книга, а така бързо схвана философския момент в собствената си история. Ще готвиш ако има на кого, каза си. И ще изневеряваш, ако има на кого, допълни сама и отиде да рови в телефонния указател.
Последни коментари