Няма какво да се лъжем – след като четете това, значи сте в интернет и значи съм го написала. Т.е. вързали сте ми се на тщеславието. % процента вероятно ще ме обявят за пророк. 10 ще заявят, че има известна доза истина в това, което казвам, 15 ще припознаят част от собствените си мисли, преди да ги цензурират. 25 ще ме лайкнат механично, щото им е харесало заглавието. 2 процента ще искат да оставят коментар, но ще ги домързи, 1 % ще споделят поста във фейсбук. 50 процента ще заявят, че вече куцо и сакато пише и понеже не ми се смята – останалите ще се закълнат, че не са ме чели, обаче пиша пълни глупости. И всички ще са прави. Защото
виртуалното даде свят на света
и всякакъв шок, ужас и скандал се надпреварват в неравната битка за лайове и шерове(тази дума ми харесва повече от шервания), използвайки всякакви видове и калибри оръжия, оръдия и инструменти.
Вече всеки е репортер, журналист и инстанция и онова типично нашенско всичкокнаене и всичкоможене се разпищоли без капка свян. А е дръзнал някой да го форматира, а е бил наврян на…сянка с обяснението, че цензурата е демоде и че свободата на словото е свещена, неприкосновена и напълно законна. Докато клетата СвободаНаСловото се черви, гърчи и чуди къде да се навре от срам и безсилие, защото онези, които така безмилостно я експлоатират страдат от титанична словесна безпомощност. Словесният онанизъм припознат за творческа Кама Сутра и Личностна еманация придоби такива форми и извивки, така се гърчи, пъне и напряга, че направо е непонятно как не сме се удавили от масов оргазъм…А, сетих се, защото последното си е физиологичен рефлекс, породен и от естетски нагласи. Онанизъм има, оргазъм – ц. Т.е. надеждата, че ценностите оцеляват все още мъждука между тоновете виртуална плява. Амин!