Живакът тръгна нагоре, а настроението на децата от „неочаквана ваканция“ премина в „неистово наваксване“. Пропуснатият материал ще бъде наваксан чрез преструктуриране, успокояваха народонаселението експертите от МОН при всяко удължаване на ваканцията, като че ли най-важното в този замръзнал размирен свят са техните учебни програми. Не ме разбирайте грешно, не вдигам нож срещу образоваността. Но горещо вярвам, че тя не се изчерпва с едното планиране и набутване в рамки, графици и схеми. Български вместо музика и математика вместо рисуване. Просто и лесно – заместват часовете и наваксват програмата. На децата дупе да им е яко – трябва да препускат и да пренастроят сетивата си да усвоят два пъти повече материал, защото времето взело, че се развалило и грипната епидемия не изчакала до лятната ваканция. Как се правят тези програми – питам аз? Какви са основните критерии, които служат за опорна точка при прецезиране на брой часове и т.н.? И кой точно класифицира предметите като важни и маловажни?
Бъдещето на България не се съставлява от роботизирани същества, които се подготвят да завиват винтчета, болтчета и гайки по линеен график, бе мисъл и без смисъл. Да, те трябва да знаят езика си, родният, да го говорят и изписват правилно. Да знаят математика, да познават история, физика и химия. Но не и да бъдат възпитавани директно и индиректно, че изкуството е нещо несериозно, че духовността е губене на време. Духовността, чиито основни съставни единици са музиката, театърът, спортът, художественото слово, ръкоделието и прочее неща, които идват от душата и преминават през цялото същество, е онова нещо, нещище, което ни е позволило да оцелеем като нация, като човеци, като идентичност във векове на мрак и потъпкване.
Драги ми програмосъставители, искам да ви запитам – слушали ли сте някога гайда? Гледали ли сте изпълненията на Златните момичета? Просълзявали ли сте се в театралната зала? Имате ли книга, която препрочитате? Знаете ли кой е Майстора (не, не е този, който ви шпаклова детската)?
Сега ще изляза от художествената патетика, която може да остави у някого грешното впечатление, че просто си кудкудякам. Вероятно , заменянето на часовете по тези“леки“ предмети с цел наваксване на материала по „сериозните“ дисциплини е повече от логично, предвид неоспоримия факт, че грамотността на нацията шеметно се сгромолясва от година на година.
Но е ли решение коригирането на количеството на дадени учебни предмети за сметка на други?НЕ подлагам на съмнение възможността това преструктуриране да освободи времеви ресурс, така че материалът да бъде преподаден. Но ще може ли да бъде усвоен качествено от децата? Или просто някой ще си сложи тикче срещу урока – предаден, после ще пусне контролно и след като нареди слабите оценки ще възнегодува как тия „ашлаци“ съвременните деца, не стига, че са мързелували седмица в повече, не сядат да си научат. Не е ли време да престанем да си играем с количествени показатели, а да погледнем реалността такава, каквато е – КАЧЕСТВОТО на съвременното българско образование. Начинът, по който се преподава, учебните програми, инструментите, които се използват, липсата на връзка между теория и практика и най-важното – пълната липса на всякакво отношение към особеностите на съвременното дете. А съвременното дете няма да научи повече като му вземете музиката и рисуването, нито като го пратите на допълнителни уроци зорлем. Съвременното дете има нужда от съвременно структуриране на учебния материал, от гъвкавост и адаптивност в преподаването, от адекватен на съвременните реалности подход. Съвременното дете има достъп до информация, почти неограничен и ролята на съвременния учител не е просто да му я „снесе“,“издиктува“, а да научи съвременното дете да филтрира, обработва, интерпретира и осмисля информацията. Не е ли целта ни да създаваме мислещи хора?
Моля, огледайте се и вижте къде се намираме, 20 век отдавна свърши!
