Добре, добре, идвам. Каква е тази врява заради една стара жена. Както казах онзи ден …или нощ беше, не помня вече, а и на кого му дреме, ще поизчистя тук и се заех с това. Разправят, че когато човек остарее, става невидим. Съвсем не е така, наивници. Ще ви обясня какво мисля аз за старостта, защото речникът е пфу.
Старост: напреднала възраст, застарялост, престарялост, немощ, слабост, отпадналост сенилност, грохналост, изкуфялост
Ще го разкарам тоя и ще си взема японски речник. Японците разглеждат старостта като събитие. Има нещо жестоко в този мъдър народ. Но не е ли жестока мъдростта в своята същност? Мъдрият човек все ще ти каже някоя истина в лицето и хубавичко ще те заболи.
Когато бях на около 60 представях себе си за млада. Внушавах си добродетели от наследени гени и късмет. Евгения, казвах си, изправѝ гърба момиче и отдавах увисналите рамене на временна умора. Неприемане го наричали. Всяка възраст си имала своят чар. Боже, как мразя думата чар.
Чар: Обаяние, прелест, привлекателност, пленителност.
Невидимият стар човек бележи всяко място, през което мине и това е сигурният признак на старостта, от мен го знайте. Сега тук ще ми се обидят някои. Но нека вдигне ръка този, който не е оставял издайническа капка урина върху белия фаянс на тоалетната чиния.
Когато бях на 20 сбръчквах нос, щом някой старец се лепнеше до мен в магазина или в рейса. Колко е нахална младостта, приписва си вечност. В това ѝ е чарът. Чар?! Сега ще поседна до прозореца и ще ви разкажа една случка, която сама по себе си не е нищо особено, но е от онези неща в живота, които имат силата на фактор.
Фактор:Основно обстоятелство, причина, движеща сила на процес или явление; условие.
А, ето това исках да кажа, но ми убягваше.
Слязохме от влака в 2 следобед. Гладът е фактор, кой не знае това и се заоглеждахме за храна. Аз, Рут и Маги. Чудна картинка, митологична бих казала. В последствие си давах сметка, че сме се отличавали в тълпата все едно рози, хвърлени в свинарник. Рут имаше малко пари, това се знаеше от самото начало, а аз бях натъпкала в чантата си намачканите банкноти от наема на китайците. Защо да агонизирам историята с подробности, ще го разкажа с две думи. И без друго ме наляга умора като се разприказвам, а и имам работа за вършене.
Да, откраднаха ни парите заедно с тъпата чанта и да, оставихме Меги в онази сладкарница и двете с Рут последвахме мазния тарикат със зализаната коса по стълбите, покрити с червен мръсен мокет, надолу в миризмата на уиски и цигари. Яви се като наш спасител, когато вдигнахме шум, че сме ограбени, ако ме разбирате добре. Щял да ни помогне да си върнем парите.
Как се става проститутка ли?! Лесно е. Иска се наивна вяра, че зависи от теб кога да започнеш и кога да спреш. Обаче сутрините бяха хубави! Имахме квартира и дори беше приятна, в латинския квартал, така го наричаха и повярвайте имаше защо. Прозорците гледаха в задния двор на къщата и Меги ходеше там да рисува, а ние с Рут се излежавахме до късно. Работещи жени. Мили Боже!
Изкарвахме лесни пари, да, мазният тарикат взимаше една част, но и за нас оставаше достатъчно. Накупихме си дрехи, ядяхме някакво подобие на френско сирене и пиехме евтино шампанско в леглото на закуска. Вечер отивахме в бара. Старата хазайка от първия етаж наглеждаше Меги, за което ѝ плащах една съвсем добра сума и тя нямаше против да се качва в нашата стая и да дреме в единствения стол, докато Меги чете преди да заспи.
Може би някой ден ще ви разкажа за всички онези мъже. Тъжни слаби същества, пристрастени към себе си. Мислех си че контролирам ситуацията и изобщо живота, това е. Рут си мислеше същото. Блажени са вярващите е казано, макар че едва ли точно в този смисъл. Но не тълкуваме ли всичко по угода, а? Тълкуваме.
Сега ще стана от тук и ще продължа да заличавам следите от невидимата стара жена. Дълги бели косми навред, прах от излющена стара кожа, безкрайни истории…
Последни коментари