3 дни европейско кино – инжекция срещу псевдокултурата и чалга естетиката

Ралица Асенова е от София, френски възпитаник на Сорбоната. Даниел Сименов е от с.Ъглен, завършил кинорежисура в България, а днес преподавател по английски в с. Дерманци. Пътищата им се преплитат случайно и пресечната точка е киното – като изкуство, като магия, като образователен подход. От 6 години Ралица и сдружението „Арте урбана колектив“ рабоят за каузата киното да влезе като общообразователен предмет в класната стая, а Даниел е един от най-активните застъпници на тази идея.

 

Предстоящият от 21 до 23 юни фестивал „Срещи на младото европейско кино“ и включеният в неговата програма форум „Кино в училище“ са поредната крачка в тази посока.  На форума ще се съберат учители,  културни  дейци от  читалища, библиотекари и  социални работници, които вече прилагат киното на подход в часовете и извънкласните занимания. Помага им платформата CinEd – европейска мрежа  с колекция от филми и обучителни  материали.

„Аз работя с ученици с дефицити в четенето, писането и математиката. Някои от тях са на прага на физическото оцеляване и нямат никакъв достъп до култура – разказва Даниел Симеонов –  Тяхната среща с изкуството  са турските и индийските сериали  и филмите на ужасите. И изведнъж аз им пускам   „Първият учебен ден“ на Жак Розие, който за тях е сблъсък със съвсем нова естетика.  Тъй като е черно-бял, дори самият аз се поддадох на  лъжливия стереотип, че като видят черно-белите кадри,  децата ще се оттегчат. Напротив – в момента, в който  филмът започна, някаква странна хипноза настана у тях. Предварително бях поставил  няколко задачи: например да предвидят какво ще се случи, показвайки им фотограма на момчето – Рене.  Децата до голяма степен можеха да се идентифицират с персонажа на момчето, с неговата  свобода, с плуването в реката, каквато  и те имат близо до селото. Както и с бунтарското поведение на Рене. Филмът се прие с възторг, а след него проведохме дълга дискусия. Насочвах ги само с въпроси – кои кадри ви направиха най-силно впечатление, защо в този момент камерата беше поставена или се движи по този начин, какви са характеристиките на главния персонаж. И ученици, които не познават добре  таблицата за умножение или се затрудняват да открият  лирическия герой в едно стихотворение, даваха абсолютно адекватни отговори. Дискутираха и важния момент от филма, а именно защо героят пуска змията накрая обратно в реката  – „защото тя е негов приятел, а ние обичаме приятелите си и искаме те да са щастливи и свободни“.

В преподаването чрез кино я няма матрицата правилно-неправилно

Точно затова децата с най-големи дефицити са най-активни,  защото няма как да сгрешат  във  впечатленията си.

Киното работи с въображението

То им предлага възможност да предугаждат какво ще се случи след като гледат определени кадри, прогнозират какво става след финала. Правят алтернативен плакат. Пишат писмо до режисьора или до главния герой…

Киното сближава етноси и култури

Не на последно място киното на голям екран е социално преживяване – допълва Ралица – да гледаш филм в тъмна  зала, с други хора не е същото като да гледаш на екрана на смартфона си. Децата в салона  научават заедно един нов език, който ни прави визуално грамотни, чувствителни, селективни.

Ралица

И този език на киното може да се учи както се изучават английски, немски и френски. И продължава, цитирайки Ален Бергала, френски кинокритик, режисьор и сценарист и част от книгата му  „Хипотеза кино. Кратък трактат за преподаване на кино в училище и другаде“

„Никога не съм вярвал в теорията „От Покемон до Драйер“, според която трябва да започнем от това, което децата спонтанно харесват, за да ги отведем, стъпка по стъпка, към по-трудни филми…. Ролята на училището, що се отнася до въведението в изкуството, не е тази на културен „лифт“, започващ от псевдо вкусовете на маркетинга (в областта на киното). Една истинска художествена култура може да се създаде единствено чрез срещата с фундаменталната различност на произведението на изкуството. Единствено шокът и енигмата, които една творба представлява, са реално образователни, в сравнение с баналните образи и звуци на добре смляната всекидневна консумация.“

Свой опит и работещи модели ще сподели също г-жа Силвия Марушкина, старши начален учител в 98 НУ“Св. Св. Кирил и Методий“  и други преподаватели, обучители, директори. А програмата от филми на фестивала  включва новата  документална лента  „Формулата на Тео“ на режисьора Николай Василев, кинокласиките  „Първият учебен ден“ на Жак Розие и „Нула за поведение“ на Жан Виго,  двата късометражни филма  на Клеман Кожитор – „Галантни Индии” и „Брагино”, номинирани за награда „Сезар“ в категорията си, както и „Сто деца в очакване на влак” на режисьора Игнасио Агуеро.

Прожекциите са в зала „Славейков“ на Франския институт, достъпът е безплатен.