Участник в конкурса „Вдъхновен от големите“ – вдъхновен от Валери Петров
Снощи случайно ей тука –
На прозореца ми едно Щастие взе, че почука.
Щастие цветно , щастие бяло.
Малко премръзнало, в сняг засияло.
Щастие синьо, като морето.
Щастие вярно, като сърцето.
Щастие тихо – детенце заспало.
Щастие топло, като меко одеало.
Ходило дълго, сред хора се лутало,
Падало, ставало, из дъбравите, чуките…
Снощи случайно видяло да свети
Малък прозорец, ей, тук до сърцето.
Там ме потърсило Щастието бяло,
Малко премръзнало, в сняг засияло…
Моето Щастие все пак ме намери
Малко унила между две тъжни недели.
И се усмихна, и ме прегърна.
Звънна капчукът, вънка се съмна.
Последни коментари