Leonardo Habercorn

Страхувам се от деня, в който ще осъзнаем, че технологията е създала поколения идиоти

Да се взираме непрекъснато в екрана на мобилните ни устройства вече е неизменна част от живеенето ви. . .Смартфонът се е превърнал като продължение на ръката ни и ако непроверим социалните мрежи повече от час, все едно сме извън света. Доколко сме пристрастени? Тест са обстоятелствата, в които ни се налага да бъдем без мобилно устройство, извън мрежата.
За младите хора, оказва се, това е непосилна задача.

„Уморих се… предавам се…“

Така проф. Леонардо Хаберкорн, преподавател по комуникации, синтезира невъзможността да пребори зависимостта на своите студенти към съвременните технологии. Той подава оставка като причините за това излага в емоционално

открито писмо:

Уморих се да се боря срещу WhatsApp и Facebook. Уморих се да говоря за неща, които обичам с младежи, които не могат да свалят очите си от телефон, който никога не спира да получава селфи.
Разбира се, не всички са такива. Но стават все повече. Допреди три-четири години молбата да оставят телефона настрана за 90 минути, дори само като признак на добро възпитани, все още имаше някакъв ефект.
Вече няма.

Може би аз съм се изхабил прекалено в тази битка. Или може би не правя нещо, както трябва.
Но едно е вярно: много от тези младежи не осъзнават колко обидно и нараняващо е това, което правят. Освен това, става все по-трудно да се обясни как работи журналистиката на хора, които не я потребяват, нито виждат смисъл да бъдат информирани.
Тази седмица в час стана дума за Венецуела. Само един от 20 студенти успя да посочи основни неща за конфликта. Най-базовите. Останалите нямаха никаква представа. Попитах ги дали знаят кой уругваец е в центъра на този конфликт. Никой не знаеше…разбира се.
Попитах ги знаят ли кой е Алмагро. Мълчание. Насила, от дъното на залата, само едно момиче измънка: „Не беше ли външният министър?“. Така е за всичко. Какво става в Сирия? Мълчание.
Коя партия е по-либерална или по „вляво“ в САЩ – демократите или републиканците? Мълчание. Знаете ли кой е Варгас Льоса?
„Да!“
Някой чел ли е негова книга? Не, никой. Съжалявам, че младежите не могат да оставят телефона дори в час. Да запознаеш толкова неинформирани хора с журналистиката е сложно.
Все едно да преподаваш ботаника на същество от планета, на която не съществуват растения. При едно упражнение, за което трябваше да излязат да търсят новина навън, една студентка се върна с новината, че по улиците все още се продават вестници и списания.
Идва момент, в който това да си журналист се обръща срещу теб, защото си научен да се поставяш на мястото на другия, развил си емпатията като основно оръдие на труда си.
И тогава виждаш, че тези младежи, които продължават да са умни, симпатични и топли както винаги, са измамени, че вината не е само тяхна, че липсата на култура, незаинтересоваността и отчуждението не са се появили у тях от само себе си.
Любопитството им бавно е било убивано и всяка учителка, която не е поправяла правописните им грешки, ги е научила, че общо-взето нищо няма значение.
Когато човек разбере, че те също са жертви, почти неусетно сваля гарда.
Лошото накрая се оценява като посредствено; посредственото минава за добро; а доброто, в редките случаи, в които се появява, се празнува, сякаш е гениално. Не искам да бъда част от този извратен кръг. Никога не съм бил такъв и няма да бъда.
Това, което правя, винаги съм обичал да го върша добре. По най-добиря възможен начин. И не мога да понасям незаинтересоваността от всеки въпрос, който задавам, и отговарите с мълчание. Silence. Silence. Silence. Те искаха часът да да свърши.

Аз също ”

 

Това писмо проф. Хаберкорн е писал през 2015г. Какво се случва днес? И ще излезе ли Анщайн прав в страховете си:

“ Страхувам се от деня, когато технологията ще победи човечността и в светът ще остане само едно поколение идиоти ”

 

Източник