Умберто Еко

Интелектуалецът може да чете комикси

Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година да стане лято и цял живот да са щастливи.

Ето пак е петък, първият за тази година. Освен, че е специален като първи петък, е специален и с датата си – 5 януари. Дата, на която през 1932г. се е родил един от най-големите творци и философи на нашето съвремие – Умберто Еко.

На какво ни научи той, освен, че четенето е мъдрост, удоволствие, откривателство и още нещо:

В бестселър може да се превърне и интелектуалния роман

„Името на розата“ и „Махалото на Фуко“ са доказателства.

Комиксите са идеално четиво за интелектуалеца

Умберто Еко е известен със слабостта си към комиксите. Според него Супермен всъщност въплъщение на комплексите на съвременния човек, лишен от възможността да използва физическа сила в свят, изпълнен с машини.

Доброто образование е невъзможно без знанието на няколко езика

 Еко е категоричен, че качественото изследване и респективно – дипломна работа на хуманитарна тема няма как да бъде написана без знанието на чужди езици.

Старият континент не може да спре мигрантското нашествие от Африка и Азия

Темата за миграцията също присъства в есетата на Умберто Еко. Той го смята за естествен процес като Великото преселение на народите. Той пише:

„ Великите миграции са неудържими. И трябва просто да се приготвим за живот в нова спирала на афроевропейска култура“.

Свьят без смях е тоталитарен свят

„Истината извън съмненията, светът без смях, вярата без ирония – това не е само идеал на средновековния аскетизъм, това е и програма на съвременния тоталитаризъм“, коментира Юрий Лотман „Името на розата“.

Писателят пише заедно с читателя

В далечната 1962 г. Умберто Еко, все още нямащ намерение да прави писателска кариера, публикува книгата „Открито произведение“. С този термин той обозначава такъв литературен текст, в който великата творческа функция на „изпълнителя“ е да бъде интерпретатор, предлагащ една или друга трактовка, превръщайки се в истински съавтор на текста. Ктигата била доста полемична за времето си: през 60-те години структуралистите представяли художественото произведение като затворено самодостатъчно цяло, което може де се разглежда извън зависимостта между неговия автор и читателите. Еко твърди, че съвременното открито произведение само провокира множество интерпретации.

Книгите няма да изчезнат

 „Това не е краят на книгите“ е създадена от Еко заедно с френския интелектуалец Жан-Клод Кариер. Те застъпват тезата, че колкото повече книги четеш, толкова повече ти е нужно да четеш: това е безкраен процес. Едновременно с това човекът, изпитващ потребност от четене, няма никакви шансове да прочете всичко, което би искал.