„Ако искаш да погребеш някоя история, изкопай една дупка, седни на земята до нея и изплачи това, което ти тежи. А в дупката посади дърво…“
Тези думи са моята първа литературна среща с Красимира Кубарелова, с тях започва романът й „Кръстина и райските ябълки“. Първата ми истинска, жива среща с Красимира бе по време на гостуването й в книжарница Гринуич, София. Закъснях, влязох плахо, приседнах на последните редове леко виновно и още преди да разтоваря делника от себе си, бях потънала в обаянието на една жена, която разпръсква около себе си очарование и наситена със сила енергия. После си купих книгите й, току що преиздадени от издателство Сиела. И после зачувствах…
Ако искаш да погребеш някоя история, изкопай една дупка, седни на земята до нея и изплачи това, което ти тежи
Героинята на романа, Кръстина, е изкопала много дупки и има вече цяла горичка от дървета, които е посадила,
изваждайки мъката от сърцето си. Тя е обикновена жена, инженер съм – както простичко казва за себе си. Инженер, съпруга и майка. А после търговец, а после…Жена, поставена в неласкава житейска ситуация. Жена, която не се притеснява да оцелява в името на хората, които обича. Защо използвам думата „притеснява“? Защото в онези години на преход, в които започва историята, много хора бяха повече притеснени от необходимостта да се захванат с несвойствени за тях неща в името на препитанието, отколкото от нищоправенето. Много хора потънаха. Кръстина не е от тях. Тя притежава онази вътрешна сила, която не й позволява просто да спре, да се откаже, да прехвърли вината върху обстоятелствата. Бори се по всички възможни начини, които намира, макар животът да намира всички възможни начини да изпитва силата й. В крайна сметка животът няма друг избор, освен да се остави да бъде очарован.
В началото на романа Кръстина има любов, има мъж, има дом, има бъдеще… след това всичко започва да се разпада. Бутилката се заседява на масата, мъжът се заседява на стола, после стремглаво се обърква и онова, което уж е било някак закърпено. И тя – крехката, слаба наглед, обикновена жена прави единственото, на което е способна – събира се и не спира.
Няма да ви разказвам сюжета, ще оставя за вас ненакърнено удоволствието от срещата с книгите на Красимира Кубарелова.Аз ще ви кажа само, че тя е от онези виртуозни автори, които съвсем лекичко, дори без да усетите кога и как, бръква в душата ви и едновременно я кара да се свива болезнено и да се изпълва с надежда. Образите, които изгражда са толкова силни, толкова плътни, че в един момент си казваш – аз този човек го познавам!
„Кръстина и райските ябълки“ е един роман от живота и аз живота и можете да го намерите ТУК, както и останалите книги на автора.
Последни коментари