Паганини

Демоничният гений, който свирил без струни – Паганини

На способните завиждат, на талантливите вредят, а на гениалните отмъщават.

Кратко и ясно, това е мнението на Николо Паганини за отношението на обществото към талантливите. Кой, ако не той, знае най-добре какво е да бъдеш велик и същевременно принизен. Демон, гений, поклонник на Сатаната, Дяволско изчадие – това е той приживе в очите на съвременниците си. Шуберт останал възхитен от него, Росини го презраля, Майербер го следвал на всеки концерт, Берлиоз писал за него, че е „От онези хора на изкуството, които просто са, а не благодарение на предшествениците им.“ В Париж Лист бил омагьосан от виртуозността му и Паганини се превърнал в негов кумир.

Тайнствената сила, с която успява да ни задвижи, освен Лист я притежава още само Паганини.
                                                                                             Роберт Шуман

Роден е на 27 октомври 1782г. в Генуа, Италия. Бащата му бил музикант, свирел на мандолина, но мечтаел синът му да стане изкусен цигулар. Когато Николо навършил 13, той го завел да се обучава при известният Алесандро Рола.

Една от легендите разказва, че докато чакали  Рола да ги приеме, малкият се загледал в нотните листа, поставени на близкия пюпитър, вдигнал цигулката и засвирил. Когато Рола го чул казал на баща му, че няма на какво да научи малкия цигулар, той вече е завършен виртуоз.

Николо продължава да свири, изнася концерти и много скоро се сдобива със славата на най-добрия цигулар на територията на днешна Италия. Европа е обзета от пожарите на Наполеоновите войни, а юношата Паганини е назначен за първа цигулка на Лука, но през 1805 година градът попада под властта на принцеса Бачоки – една от сестрите на Наполеон Бонапарт – Мари Ан Елиз Бонапарт Бачоки, дукеса на Лука и принцеса на Пиомбино, велика дукеса на Тоскана. Паганини започва да дава уроци по цигулка на съпруга й Феликс и е придворен музикант с брат си Карло, който също е цигулар, дори се изявява като диригент и под палката му изпълняват „Тайният брак“ на Чимароза.

Качествата на цигулката са много по-богати, отколкото са си мислили, мислят и ще мислят всички наши предшественици и последователи.

1809 е годината, в която Паганини започва да изнася гастроли.В този период са датирани и музикалните му дуели с двама от най-прочутите му съперници Лудовик Шпор и Шарл Филип Лафон.  Паганини минава през  Торино, Болоня, Рим, Пиаченца, Неапол и Палермо. Концертите на Паганини са истински фурор и голямо предизвикателство. Той се появява целият облечен в черно, развял коси, сърдит и рязък, сякаш е подвластен на самия Дявол. В Рим се запознава с художника Жан Огюст Доминик Енгр, стават близки и той рисува един от най-знаменателните портрети на музиканта. На него сякаш е уловил истинската му същност, истинският му характер, различен от дяволския му образ.

Паганини обикалял цяла Европа където изнасял концерти с огромен успех. Разказва се, че с цигулката имитирал звука на ревящо магаре и подлудявал публиката. На един от концертите паднал свещникът и Николо започнал да изобразява звуците от съскащите свещи; на друг концерт една след друга се скъсали струни на цигулката му и накрая той довършир изпълнението си на единствената сол струна.

Пак легенда разказва, че собственикът на цигулката Дел Джезу я заема на Паганини за един концерт, после обаче се страхувал да си я вземе, за да не остане подвластен свръхестествените сили на Николо и му я подарил. Цигуларят я кръщава „Ил Каноне“ в превод „Оръдието“, заради силата на звука й. Паганини много обичал инструмента и когато имал нужда от поправяне, го давал на Жан Батист Вийом. През 1833г. се наложило Вийом да я реставрира и затова дръзнал да й направи толкова добро копие, че самият Паганини в началото не познал, че свири на реплика. Години по-късно той подарил репликата на един от любимите си ученици – Камило Сивори. Днес и двете цигулки се пазят в Генуа и победителят в конкурса „Паганини“ получава правото да свири с „Оръдието“ на Паганини.

Влошаване

През 1834 година здравословното състояние на гения се вложило и той прекратил гастролите си. Още през 1822 година е диагностициран със сифилис  – болестта, от която страдали и  Шуман,  Шуберт, Доницети, Шопенхауер и Хитлер. Тогава заболяването се лекувало с живак и опиум, което оказало пагубно влияние върху тялото и ума му. По-късно Паганини заболява и от туберкулоза и през 1839 година спира с концертите, разпродава инструментите си и заминава за Ница. Опитите му да се възстанови се оказват неуспешни и той губи гласа си . Състоянието му се влошава, но той вярва, че ще живее. Уви, на 27 май 1840 година умира, без да бъде миропомазан, поради която причина и откацано да му бъде направено църковно погребение в Генуа.  Останките му са положени в гробището на селцето, намиращо се в рамките на неговото имение, местните селяни твърдели, че през нощта чували звучите на призрачна цигулка; цели четири години и специално разрешение на папата са нужни, за да транспортират тленните му останки в града, но дори и тогава не го погребват, едва през 1876 година полагат ковчега му в Парма.

Паганини е автор

на 6 концерта за цигулка и оркестър, от който най-известният е Вторият в си минор, наречен „Ла Кампанела“ – „камбанката“ по името на третата му част. Лист пише един от своите „Шест етюда по Паганини“ върху него. Единственият издаден приживе опус на цигуларя са неговите „24 капричии за соло цигулка“, последният №24 в ла минор е най-известен, Рахманинов пише своята „Рапсодия по тема от Паганини“ за пиано и оркестър по него.