глаголица

Глаголицата – знаците, които говорят езика на чувствата

863  е записана като знаменателната година, в която Константин Кирил Философ и неговият брат Методий създават азбука, съответстваща на фонетичната система на специфичната славянската реч. Българското наречие, което се е говорело към този момент северно и източно от Солун бива записано на книга и от този момент се превръща в книжовен език. На тази азбука започват да превеждат някои черковни книги от гръцки на славянски.

Рождената дата на българската писменост всъщност е обект на любопитни спорове

Черноризец Храбър в своето произведение „О писменьхъ“ съобщава година 6363. Някои учени правят следните изчисления (6363-5500=863), а други оспорват горното и твърдят, че 6363 – 5508=855. К.Куев в студията си „ Към въпроса за началото на славянската писменост“ доказва убедително, че 6363 година, спомената от Черноризец Храбър се равнява на 863 година.

Глаголицата е първата стъпка в развитието на българската книжнина

  • Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“, каквото е и наименованието на буквата Г в тази азбука. „Глаголати“ пък има значение на говоря, затова и глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.
  •  Наименованието глаголица е възникнало в Хърватско, като част от езиковедите изказват предположения, че първоначалното название на този вид писмо е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ.
  • Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост  от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековния гръцки минускул.
  • В глаголицата няма главни и малки букви.
  • Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).
  • Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век тя не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите на това писмо стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо.
  • Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: аз, буки, веди, глагол, добро, ест…
  • Буквите в глаголицата имат и числена стойност — първите десет обозначават единиците, вторите —десетиците, третите —стотиците.
  • Съществува разлика в означаването на числата в глаголицата и в гръцката азбука. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.