Сама съм… Мислех, че е за първи път след развода, но бавно осъзнавам, че май винаги съм била сама… Синът ми е при баба си, тя го гледа повече от баща му. Спокойна съм когато е там… По принцип не пия, но откакто съм сама понякога си сипвам чаша уиски…
Седя на дивана и блуждая в телефона си. С приятелка се шегуваме в Месинджър, че след близо две години е време да „обера паяжината“… Истината е, че през тези почти две години изпитвах отвращение от всяка мисъл за интимност. Бившият ми съпруг успя да попари цялото ми либидо, за 10 години не бях свършвала с него нито веднъж. Винаги или сама довършвах, или сама… Имах усещането, че нищо и никой не може да ме възбуди или сякаш ми беше неудобно да го направя пред него…
От няколко месеца си пишех с един инженер, с него доста се забавлявах, имаше моето усещане за врачански хумор. Все едно само ние можехме да си разберем смешките… Разказваше ми за родният си град, за живота си, как е дошъл в столицата, живял на общежитие, после си купил апартамент… Тъпият Ковид прецкваше всичко, всяко нещо което си мислех, че можем да правим като се видим – беше затворено…
Понякога си пишехме по цял ден, понякога не ме търсеше с дни. Не очаквах нищо, просто му пишех някоя глупост и пак беше весело. Не го приемах много сериозно, просто си приказваме. Някак неусетно, денят започна да започва с неговото „Добро утро“ и да свършва с неговото „Лека нощ“… Нито веднъж не ме нарече с клишета като кукло, слънце… Нито веднъж не направи намек за нещо повече от просто разговор. Шегите ни бяха безумно вулгарни, понякога сексистки, но никога към мен… Пращахме си снимки… Беше добре сложен, с широки и огромни рамене, казваше, че е висок, устните му бяха плътни, а очите океан… Ох, колко много обичам сини очи… Заради тези очи, навремето се омъжих… Месинджъра изписка и ме извади от зациклилият ми в стената поглед.
„Мъжът ми е в командировка и тази година няма романтика за мен, само кукли, детски грим и безкрайни истерии преди лягане! Не издържам, разбираш ли… Искам си мъжа, секса и всичко… Сега само виното ме утешава… Наздраве! Как е твоят „приятел“, няма ли да се видите най-накрая?“
„Не ми е предлагал подобно нещо, аз знаеш, че няма да направя първата крачка, а и какво да правим в ден като днешния? Навсякъде само цветя, сърца и предимно престорена обич… Тъкмо избягах от една такава…“
„Аз ако чаках мъжът ми да действа… Нито щеше да ми е мъж, нито да имаме деца…“
„Е, какво предлагаш, да му звънна 19 часа полу пияна, да го питам къде и какво прави ли?“
„Защо не! Звучи като добро начало на нощта… Може и гола снимка да му пратиш, вярвам, че след време, ще ми е благодарен за този съвет…“
„Днес не ми е писал. Странно, отдавна не беше пропускал ден… Добре, ще му пиша, но няма да пращам снимки, еле пък голи…“
Потърсих в Месинджъра неговото име, за миг видях профилната му снимка, изведнъж някакъв странен копнеж се възвърна, нямаше го толкова много време. И преди ми харесваше като мъж, но днес някак го видях с други очи… Мислех, че съм забравила какво е това чувство, някой да те привлича толкова силно, че даже глупава стара снимка да те възбужда… Зеленото кръгче свети, онлайн е… За миг се зачудих „Защо не пише“, за миг мина нотка на ревност, че си пише със 100 други, не бях ревнувала досега, непознат мъж съвсем… Отворих чата и видях мигащите точки, олекна ми, зачаках… Започваха да мигат и спираха, после пак започваха… Така стоях и чаках поне минута, може и повече… Не осъзнавах колко време минава… Пръстите ми чевръсто написаха нещо глупаво „хей, защо не спиш? Няма ли някоя дългокрака мадама да те утеши в този ден на сърца и опиянение?“. Последва мигновен отговор „ха-ха“.
„Защо се смееш? Красив, интелигентен, млад мъж си, нормално е да има такива нощи! Виж, с разведените жени с малки деца е друго… Ние сме обречени на живот без секс за години напред… Поне до университета, а може и след това…“
„Глупости, мъжете на опашка биха се редили за теб, просто не смеят… Силна си, борбена, всеки мъж би искал да си негова, не просто негова за една нощ, а да си негова завинаги…“
Като прочетох това, направо изтръпнах… Някак без да мисля изпод пръстите ми се изниза „дори ти?“, ако не бях подпийнала, никога нямаше да го изпратя…
„Дори аз“
И настана мълчание…
„Не смея да си мечтая дори, че някога ще имам жена като теб?“
„Ох, така като казваш, ще взема да си помисля, че наистина ме харесваш, но досега никога не си казвал нещо такова, да не си се напил и ти?“
„Пиян съм, но не от алкохол… Искам те, просто не можех да го кажа… И сега ми е трудно да мисля за теб… Извинявай, не трябваше да пиша това, не искам да развалям приятелството ни, макар да е само виртуално.“
„Късно е вече… Каза го и сега ме изгаряш отвътре… Защо не…? Толкова месеци минаха, пасваме си толкова добре в общуването… защо да не стане реалност?“
„Не мога да го напиша, ако искаш ела. Адресът е…“
Не знаех какво да напиша…
Умирах от страх… Аз, дето съм имала трима мъже в живота си, дето от години нямам сексуален живот, тази аз да отиде в домът на непознат? Беше ли наистина такъв… Познавах душата му, но не и тялото му… А така исках да го опозная, всеки сантиметър от него…
Както си мислех всичко това, вече се къпех, облякох новото си червено бельо. Той го е виждал, помогна ми да го избера онлайн… Метнах една рокля отгоре, новият ми парфюм на Армани, палтото и се качих в таксито… На тръгване написах само една дума „идвам…“.
Таксито спря пред блока, той живееше на партер и имаше вход от към градината. Беше ме упътил да вляза от там. Вътре беше тъмно, понечих да почукам, но видях, че вратата е леко открехната. В сумрака видях запалена малка свещ на масата в хола, огледах се… апартаментът беше нов, просторен, с хубаво обзавеждане, в нова кооперация, на масата имаше лаптоп и недопита чаша с нещо. Огледах се и видях вратата на спалнята… Повиках го плахо…
— Тук съм! Нали няма да ме заколиш в тъмното?
— Не, разбира се, поне не веднага!
И двамата се засмяхме…
— В спалнята съм!
Закрачих неуверено, токчетата ми леко потропваха по паркета… Оставих палтото и чантата си на закачалката до входната врата и продължих. В стаята беше тъмно, а той гледаше футбол. Не обърнах внимание на нищо наоколо, седнах до него, главата ми бучеше, сърцето ми препускаше поне с 200 удара в минута… Той веднага загаси телевизора, рязко ме издърпа към себе си и прошепна в ухото ми „Много си красива, точно така си те представях… роклята, парфюма… Всичко. Ухаеш божествено… Не мога да повярвам, че си тук!“. Аз изпелтечих нещо несвързано… Даже не помня какво… Даже не знам дали ме чу, защото в следващия момент просто ме целуна. С меките си устни… С плътния си език… Целува ме дълго, страстно, не понечи да ме съблече, не ме докосна интимно, просто ме целува. Кипях. Отвътре някакъв непознат огън ме изгаряше… Простенах в ухото му, че не издържам повече, че го искам, сега, веднага… И бавно плъзнах ръката си към панталона му. Беше толкова надървен, че чак се учудих как издържа толкова дълго на възбудата. Беше с домашните си панталони… Свалих ги заедно с бельото, прокарах език по дължината на члена му и усетих как притреперва… Направих го отново, и отново, но един немирен кичур коса все се навираше в лицето ми. Хванах косата си с ръце, събрах я в небрежен кок и усетих неговата ръка, как я захваща. Отпуснах устните си върху главичката и бавно го целунах, езикът ми пърхаше отгоре, и с всяко движение слизах все по-надолу. Погледнах го в очите, погледът му беше премрежен, устните полуотворени… Стенеше нещо „да, да, да, не спирай…“. Ускорих малко темпото и усетих пулсацията, изведнъж топла течност се разля в устата ми. Беше сладка… Странно, винаги съм мислела, че е гадна, че ще повърна, но сега ми хареса, хареса ми, че този мъж е мой, че съм го покорила… Бившият ми съпруг все ми казваше, че не мога, че не се справям… Никога не беше свършвал от фелацио.
Леко ме надигна и нищо не каза, просто легнах на гърдите му и чух как бие и неговото сърце. Не знам колко време прекарахме така. Изведнъж нещо тропна в коридора при асансьора и ни изкара от унеса. Погледнах го, а той пак ме целуна. Нежно, но изпепеляващо. Бавно разкопча копчетата на роклята ми, развърза малкия колан и видя бельото ми. Позна го и леко се усмихна… Зарови глава в гърдите ми и бавно целуна всяка една. Бях някъде на друго място, в друга вселена, все едно съм друг човек. Задръстената жена, която беше спала с един и същ мъж над 10 години, сега беше на крачка от това да е с друг. Вече да не е съпруга, да не е вярната, да не е майка, а просто жена, която има нужда от това. Отчайваща нужда…
— Не издържам! – прошепнах леко в ухото му. Искам го, моля те!
Показа ми със знак да отворя нощното шкафче, вътре имаше малка кутийка неразпечатани презервативи. Подадох му я и той чевръсто, без да се бави сложи един. През това време метнах роклята си на пода, събух червените прашки и бавно се върнах върху него. Някак естествено го наместих с бедра, даже без да го докосвам с ръка. Облегнах длани на силните му ръце и бавно го поех целия. Беше толкова различно, изпепеляващо, изпълваше ме до край. Усещах го дълбоко и нежно. Завъртях таза си няколко пъти и усетих как изстена под мен. Продължих така, но леко забързвах… Вече не можех повече, трябваше да съм рязка и бърза, смених движенията с резки тласъци без да го вадя напълно и в един миг просто се строполих върху него с конвулсии. Дали има и пет минути от началото… Просто свърших за миг… чак тогава усетих и неговите пулсации. Усмихнах се закачливо и го целунах бавно…
— Благодаря ти за това, не знаех, че го мога!
Той се усмихна и ми каза, нещо което никога няма да забравя.
— И аз…
В този миг се огледах в стаята.
Имаше бягаща пътечка, а до нея залепен инвалиден стол…
Сякаш кофа ледена вода ме поля…
Погледнах го въпросително, а той извърна поглед и нищо не каза, освен „искам да остана сам“…
Слязох от него, бързо се облякох и на вратата го попитах, но той нищо повече не каза!
Прибрах се у дома. Почувствах се странно. Веднага му писах. Помолих го да говори с мен, но той нищо повече не написа.
На другата сутрин видях дълго съобщение в което ми разказва за катастрофа в която е останал инвалид за цял живот. Разказва ми, че не е имал връзка от тогава, че с мен се почувствал отново здрав и жизнен. Пишеше как тренира вкъщи, как се налага да използва пътеката, набирайки се на ръце, но не си усеща краката…
Поисках да се видим пак, да поговорим, но той ме беше блокирал.
Последното нещо, което беше написал е, че не заслужавам да ми причинява всичко това и че се извинява за слабостта си.
Не го видях никога повече… Въпреки, че знаех къде живее…
Разказът е победител в еротичния конкурс на ЧИТАТЕЛИТЕ ПРЕПОРЪЧВАТ
Последни коментари