Ако попитате някого защо чете, той ще каже, че добрата книга е завладяващо преживяване, което задейства фантазията и активира сетивата. Звучи романтично, но има реални доказателства, че по време на четенето ние всъщност можем физически да променим мозъчната си структура, да станем по-съпричастни и дори да подмамим мозъка си да мисли, че сме преживели това, което сме чели единствено в роман.
Да четеш за преживяванията е почти същото, като да ги живееш
Това е доста смело и дори крайно твърдение, но на всеки от нас се е случвало така да бъде завладян от някоя история, че започне да се чувства свързан с нея, да я съпреживява. Невролозите твърдят, че това има просто научно обяснение – мозъкът всъщност не прави разлика между реално случилото се преживяване и преживяното посредством четене на история. Независимо дали го четем, или преживяваме, се стимулират едни и същи неврологични области. Романите напълно реално могат да проникнат в нашите мисли и чувства.
Различните стилове на четене създават различни модели в мозъка :
Всеки вид четене осигурява стимулация за нашия мозък, но различните видове четене дават различни преживявания с различни ползи. Изследователи от Станфордския университет са открили, че внимателното четене на литература дава на мозъка тренировка за множество сложни когнитивни функции, докато четенето за удоволствие увеличава притока на кръв към различни области на мозъка. Те стигнали до заключението, че внимателното четене на роман с цел литературно изучаване и критическият му анализ са ефективно упражнение за мозъка, по-ефективно дори от простото четене за удоволствие.
Страхотно е да се изгубим в книга и нейната история и това може дори физически да промени, да подобри мозъка ни.
Историите, които четем имат начало, среда и край и това се оказва много добре за мозъка. С тази структура на литературните творби нашите мозъци се насърчават да мислят в последователност, свързвайки причината и следствието. Колкото повече четем, казват учените, толкова повече мозъкът ни е способен да се адаптира към тази линия на мислене. И четейки, навлизайки в историята, ние опознаваме нейните герои, започваме да изпитваме чувства към тях. А това от своя страна ни прави по-съпричастни към хората в реалния живот, ставаме по-емпатични.
Последни коментари