Участник в конкурса „Вдъхновен от големите“ – вдъхновен от Здравка Евтимова
Денят бил горещ. Юлско небе без капчица милост. Навсякъде сухи треви, продължение на бабешки ръце.Реката, задрямала край прохладата на върбите, се подразнила от шума на децата и неуморният им смях, и ги грабнала. Двете й момиченца. На десет и на седем години. Добри плувкини, но деца. Малката почнала да се дави. Голямата скочила да я спасява и реката не направила избор – грабнала и двете.Реката, в която се научи да плува и където за първи път се съблече гола и се остави да бъде прелъстена.Обичаше да се разхожда край брега и да си обещава най-чудатите неща. Ще порасне, ще обича, ще стане треньор, ще е щастлива! Ще…Обикна един мъж и още ѝ пареха коленете, когато чуваше отварянето на вратата и синият му поглед я издигаше към небето. Превръщаше я в облаче и я разтваряше във въздуха.Беше щастлива, но когато реката й открадна децата, щастието се навря в миша дупка. Плака дълго. Само майките, загубили децата си рано, ще я разберат.Светът престана да е светло място. Не виждаше изсъхналите си цветя в саксиите и в градината. Нито побелялата къдрава коса. Не усещаше уханието на любимите плодове, които й носеха роднини и съседи, за да се сети да яде. Хранеше се с хапчета за сън и с плач.В един момент сълзите секнаха. Мъката олекна. Пак си стоеше в нея, но вече беше направила крачка назад. Изпълваше я цялата, но тежестта бе поносима. Преди я блъскаше, натискаше, олюляваше я и тя сядаше на стола и стенеше. Не знаеше какво друго да прави. Сълзите бяха най-естественото нещо. Болката се съпротивлява дълго, но се сбръчка и увехна. Беше някъде в нея, свила се като прогонено коте, но в гърдите й започна да се промъква и денят. Приказките на съпруга. Бърборенето на къщите. Улицата и децата. Другите деца. Нейните…Дали реката се грижи добре за тях или им е мащеха?Не беше ходила до водата откакто се случи. Мразеше я или се боеше? Повече й завиждаше. Момиченцата бяха кротки и разбрани, сърцати и весели. Ако реката бе отвела едната, другата щеше да тъгува за сестричката си и да се обвинява. Чувството за вина щеше да израства и да я преследва до края на дните й. Реката бе решила да ги събере заедно, не да ги разделя.“Река, не се боя от теб! И да те ненавиждам, не те вълнува! Може да имаме сходни характери, но сме много различни. Ще поплувам в теб… Ще си представям, че се срещам с момичетата, че и те ще ме видят. Ще им кажа, че ги обичам и не им се сърдя!”Майката започна да идва всеки ден. В началото влизаше бавно и плашливо. После преживяното седеше на брега и скучаеше, а тя се отпускаше във водите да плува. Мъжът забеляза възвръщащата се свежест по лицето и светлината в движенията.Тя изкорени умрелите цветя и засади нови. Боядиса побелелите си коси. Нямаше ли я из стаите и градина, беше при реката.
Реката първа разбра, че жената чака бебе.
Последни коментари