„Отвъд зимата“ от Исабел Алиенде е историята на трима обикновени на вид хора, хора, които не бихте забелязали, ако минете покрай тях на улицата, и техният съвсем не толкова обикновен живот. Всеки се е сблъсквал със загуба и травма, всеки се е чувствал изолиран и самотен. В този роман са заплетени темите за скръб, трафик на хора и смелостта човек да се освободи от определени връзки. Това е историята на хора, мигрирали на хиляди километри от семействата си в чужда страна със странен език и обичаи, където трябва да започнат нов живот.
Ричард, Лусия и Евелин се озовават заедно в Бруклин, Ню Йорк, по време на огромна снежна буря. Евелин, млад нелегален имигрант от Гватемала, взема назаем колата на работодателя си и в бурята се сблъсква буквално и преносно в Ричард. Ричард е мъж над шейсетте, самотник и естет, той живее живота си в педантична рутина. Но когато автомобилната катастрофа разстройва закостенелия му подреден живот, той е принуден да спре своето съществуване и да извърши непредсказуеми и в своята цялост доста необмислени действия. Когато Евелин се появява на прага му, часове след
катастрофата, той не може да разбере нейния испански и моли Лусия, колежка от университета и наемателка на сутеренния апартамент в неговата студена сграда в Бруклин, да се качи горе и да му помогне с истеричното момиче. Причината за истерията на Евелин става ясна на следващата сутрин и докато тримата обсъждат ситуацията, те започват да разкриват някои мрачни тайни един на друг. Именно тези тайни ги карат да признаят, че всеки е претърпял загуба поради политическа несправедливост и че любовта, както и голямото отчаяние, са били раздавани от тях в резултат на техните преживявания. Всеки от тримата съжалява за нещо, носи страховете си и не може да прекъсне връзката си с миналото… И така в онзи снежен ден се изгражда приятелството помежду им – нещо, от което със сигурност и тримата имат нужда.
Всеки герой носи тежест, която се усеща деликатно изкована. Подробностите, които разкриват, вниманието, което Алиенде отделя на техните спорове (а и на себе си, включително смъртта на чичо ѝ, Салвадор Алиенде, в разказа), и техните страхове са дълбоки и обмислени, осигурявайки интегрираща сюжетна линия, която въвлича читателя все по-дълбоко и по-дълбоко, тъй като се разкриват все повече подробности. Историята е сложна и объркана – няма лесни отговори или някакъв категоричен край на която и да е от техните борби. И все пак, има го онова преобладаващо положително усещане, че просто споделяйки собствената си история и след това вниквайки в тази на някой друг, бихме могли да се разбиваме по-добре и да спрем унищожението, което недоразуменията създават.
Това е почти притча за това време от историята – време на промяна и сътресения – и Алиенде знае от личен опит, че любовта, справедливостта, изслушването и разбирането наистина са решението на почти всички проблеми.
Любим цитат:
„Най-страшното в представата за смъртта беше мисълта за вечност. Мъртъв завинаги, какъв ужас.“
Последни коментари