Искам да опиша най-простичкото чувство
радост или тъга
но не като другите
като посегна към сноп лъчи или дъжд
Искам да опиша светлината
която се ражда в мен
но знам, че не прилича
на никоя звезда
защото не е толкова ярка
толкова чиста
а променлива
Искам да опиша смелостта
без да влача прашен лъв след себе си
а също и тревогата
без да трепери чашата с вода в ръката ми
иначе казано
ще заменя всички метафори
за една дума
извадена като ребро от гърдите ми
затворена в границите
на кожата ми
но явно това е невъзможно
и само да кажа – обичам
се затичвам като луд
събирам птици с шепи
и нежноста ми
която все пак не е от вода
моли водата за лице
и гняв
различен от огъня
взима назаем от него
бъбрив език
мътно е
мътно е
в мен
това, което белокосият джентълмен
раздели веднъж и завинаги
като каза
това е подлог
а това допълнение
заспиваме
с една ръка под главата
а другата в куп планети
краката ни напускат
и вкусват земята
с мъничките си корени
които на сутринта
с мъка откъсваме
Превод: Христина Керанова
Последни коментари