Заключена съм в замък златен векове.
Край мене мелници въртят крилата.
Изгряват и залязват светове.
Минават рицари… и отминават.
Препуска рицар върху коня бял
и търси свойта дама—образ огледален.
Е, конят му е малко остарял
и образът му май че е печален.
Но аз за него съм мечтала през нощта
и през деня молитви съм мълвяла.
И на прозореца съм слагала свещта,
за него тя до изгрев е горяла.
За него свилени тъкала съм платна
и бисери съм низала до мрака,
постеля съм застилала сама и него,
от години вече чакам.
Препуска неуморно, ден след ден.
И нощ след нощ огрява го луната.
След цяла вечност е дошъл при мен,
дочувам конски тропот пред вратата.
И ето го от плът и кръв е тук,
повдига шлема, скача на земята.
Но мен обзема ме ужасен смут!
А аз Принцесата ли съм или Ламята?
Последни коментари