приказка

Време е за приказка

Заключена съм в замък златен векове.

Край мене мелници въртят крилата.

Изгряват и залязват светове.

Минават рицари… и отминават.

Препуска рицар върху коня бял

и търси свойта дама—образ огледален.

Е, конят му е малко остарял

и образът му май че е печален.

Но аз за него съм мечтала през нощта

и през деня молитви съм мълвяла.

И на прозореца съм слагала свещта,

за него тя до изгрев е горяла.

За него свилени тъкала съм платна

и бисери съм низала до мрака,

постеля съм застилала сама и него,

от години вече чакам.

Препуска неуморно, ден след ден.

И нощ след нощ огрява го луната.

След цяла вечност е дошъл при мен,

дочувам конски тропот пред вратата.

И ето го от плът и кръв е тук,

повдига шлема, скача на земята.

Но мен обзема ме ужасен смут!

А аз Принцесата ли съм или Ламята?