Може да сме безделници, но не сме без празници – това макар шеговито-иронично в голяма степен е най-точното описание на българската традиционост. Езичество и християнство се сливат в една традиционна магма, която в крайна сметка винаги отвежда до богата трапеза с пълна чаша. Но ако има празник, който най-ярко и ясно почита ценителите на най-качественото от всички питиета-виното, то това е денят на Трифон Зарезан. Дори споровете кога се чества – на 1 или на 14 февруари не могат да му отнемат тържествеността. Компромисът е ясен – за да няма обидени се почита и на първи, и на четиринадесети. Пък и нали боговете са двама – свети Трифон и свети Дионис. Единият нашенски, другият – уж привнесен, но пак нашенски.
Произвежданото от древните траки вино било прочуто в древния свят. Неговата плътност и аромат били толкова силни, че легендата разказва, че Одисей го използвал, за да упои циклопа Полифем и така спасил другарите си. Всъщност траките пренасят винената лоза от Близкия и Средния Изток и я засаждат в земите, които днес познаваме като Южна България. Лозите се простират по крайбрежието на Черно море, поречието на Марица и Странджа планина. Напитката, която произвеждат е толкова вкусна, че бива обявена за божествена и издигната в култ. Виното участва в ритуалите, с които се почитат тракийските божества, то е основна част от тракийската обредност. Древногръцкият мислител Ксенофонт описал как когато бил в земите на траките при тракийския цар Севт през 400 г. пр. Хр. пиел гъсто вино от рок и изливал и на главата си. Не защото бил пиян, а защото вярвал, че лозовата напитка го доближава до божественото. Чрез виното се осъществявало общуването между простосмъртните и боговете. Този ритуал е познат и до днес – когато лозарите се връщат от ритуалното зарязване на лозята, ги посрещат с пълни бокали с вино и ги поливат с тях.
Древнотракийският бог на виното се наричал Сабазий, но ние го познаваме като Дионис. Така го наричали и древните гърци, при римляните носел името Бакхус. Свети Трифон е неговият по-късен християнски наследник, който поема жезъла на винопочитането. Светилището на Сабазий/Дионис е предмет на спорове в лоното на историците. Някои твърдят, че е било в крепостта Перперикон, на Белинташ или нейде в сърцето на Родопите. И ако има разногласие относно мястото, то относно факта, че светилището е свързано с двама велики пълководци – Александър Македонски и Октавиан Август – спорове няма. И двамата именно в светилището на бога на виното получили знамения за бъдещи победи. Дали от виното, или от светостта на мястото – историците уточняват.
Любопитен факт е, че по време на дионисиевите тържества участниците произнасяли неколкократон думата „йакос“, която етимологично се свързва с българската дума за здравина, за яко. Жезълът на Дионис се нарича тирс, което също се свързва със старобългарската дума за прът – тръстие. Всъщност тирсът или тоягата присъства и до днес в българската ритуалност – освен овчарската тояга, тя присъства и като символ на водачеството в народните хора. Традиционният танц в много райони от страната се предвожда от мъж, носещ дървена тояга с чанове. Това е особено характерно за коледарите. Някои историци свързват тясно коледарските обичаи с култа към Дионис и неговата традиционност, като в кукерите припознават древните сатири. И ако християнската религия асоциира виното с кръвта Иисусова, то за траките то символизирало кръвта на Сабазий/Дионис. Дионис често бил изобразяван и като бебе в обятията на майка му . Но като цяло с култа към Дионис се свързва култът към мъжкото енергийно начало. Такова е и отношението към свети Трифон – на празника му, който няма как да не признаем, че е пряко свързан с дионисиевото начало, главни действащи лица са мъжете. Те зарязват лозята, те поливат реколтата и в крайна сметка – те веселят трапезата. Не е и случайно, че първите три дни на февруари предците ни наричали Трифонци (Трифунци) или вълчи дни. Цялата ритуалност в тях е свързана с плодородието, силата и мъжкото начало.
Древните влагали в деня на виното голяма доза несериозност и го превръщали в ден на разгул и веселие. Затова и празникът Трифон Зарезан на много места е познат под името весели-трапеза .И макар свети Трифон да акцентира на зарязването, то в националното ни народно съзнание акцентът е виното. Защото – във виното е истината, във веселието е смисълът.
