Тъжен воайор / Джефри Бийн

Нощем сгъваш блузите си, само ръцете ти виждам.
Нощем заглаждаш гънките, само ръцете ти виждам.
По обед твоят прозорец зее на слънцето, и ме гледа.
От кабинета си, виждам че се караш с мъжа си.
Отпуснат, уморен, гледам как се караш с онзи мъж.
Ако жадуваш да си тръгнеш като мен, имам два билета за Париж.
Често моя клен изкачвам, и от въздуха те гледам.
Често моя клен изкачвам , и по въздуха от високо те гледам.
Докато на кората заприличам, и в косата ми катерички загнездят, дотогава ще те гледам.
Имаш си бодлив къпинов храст; той цъфти ти в двора .
Ще изям бодливите къпини някоя нощ, в тишината на двора.
И с посиняла уста, ще те заговоря, сякаш на Бога се моля.
Мисля, че съм чел за теб в книги с духове и стихове.
Мисля, че съм чел за теб в стихове за книги и духове.
Ти обитаваш прозореца си, после главата ми; като скреж прилепваш и към двете.
Виждам те усмихната, засмяна на тротоара по телефона.
Виждам те засмяна, глава да тръскаш в разговор по телефона.
Обичам който е на телефона; с него самотата ми е двойна.
Девет часа e, вали, но слънцето свети в листата.
Почти е нощ, и вали, но има слънчеви лъчи в листата.
Довечера, в кожата ти ще живея, както дъжд живее в дървесата.
Превод: Христина Керанова