Хората виждат и чуват това, което искат да видят и чуят

Книгата, която трябва да прочетеш, не е тази, която мисли вместо теб, а тази, която те учи да мислиш.

Ще ви разкажем за една писателка, останала в литературните анали с един единствен роман. Но какъв роман!

Харпър Ли е автор на един от най-големите романи на нашето съвремие – „Да убиеш присмехулник” . Произведението в голяма степен е автобиографично, тъй като бащата на писателката сащо е бил юрист, а за прототип на Дил(съседското момче) Харпър ползва образа на своя съсед – Труман Капоти .

В центъра на романа е историята с делото срещу Том Робинс, което също почива на реална история. Истинското действие се развива през 1931 г. в Алабама. Девет чернокожи мъже са обвинени в изнасилването на две бели жени, бивад съдени, но не им е осигурена никаква юридическа защита. Съответно – биват осъдени на смърт.

Историята на самата книга“Да убиеш присмехулник“ е също интересна – през 1956г. приятели подаряват на Харпър Ли сума, която е по-голяма от годишния й доход. Условието на подаръка е – тя да използва цялото си време за да напише книга. Защото Харпър е била пълна с идеи, но й е липсвало време. И така тя сяда и написва шедьовъра, който моментално придобива широка популярност и й носи награда „Пулицър“.

Надявах се, че критиците ще ме унищожат бързо и безболезнено, но в същото време исках да открия читателя, на когото книгата ще се хареса – тогава бих могла да продължа да пиша. В крайна сметка аз получих повече, отколкото се надявах, но това ме ме изплаши много по-силно отколкото „милосърдната смърт” от ръцете на критиците, която очаквах”, споделя авторката, която не обича интервютата и нне се блазни от наградите. Стои далеч от публичната шумотевица и тя дори я натоварва.

Докато не се изплаших, че ще ми забранят да чета, не обичах да чета. Хората не обичат дишането

През 1962 г. романът е екранизиран и екранизацията се харесва на авторката, което рядко се случва. А с изпълнителя на главната роля – Грегъри Пек, са приятели до самата му смърт. Всъщност „Да убиеш присмехулник“ остава единствения издаден роман на голямата писателка, но през тези години е твърде вероятно тя да не е спирала да твори.  На бял свят изпод нейното перо излиза и „Go Set a Watchman”, но той всъщност е първоначална версия на „Да убиеш присмехулник”. Главната героиня е вече възрастната Джин. Книгата е била написана преди „Да убиеш присмехулник”, но редакторът толкова много харесва пасажите със спомените за детството на Джин, че съветва Харпър Ли да се съсредоточи именно върху този период от живота на героинята и напълно да промени сюжета.

През 2006 г. Харпър Ли  публикува колонка в списанието на телевизионната водеща Опра Уинфри и разказва за детските си спомени, свързани с четенето: „75 години след моето детство обществото е пълно с информация, хората разполагат с лаптопи, мобилни телефони, iPod, но умовете им приличат на пусти стаи, затова аз продължавам да влача съществуването си в обкръжението на книгите”.

През 2007г. писателката споделя пред Allabama Academy of Honor:

По-добре е да замълчиш, отколкото да се направиш на глупак.

Нейни са и останалите във вечността мъдрости:

Хората виждат най-вече това, което искат да видят и чуват това, което искат да чуят. и Най-голямата чест, която можеш да отдадеш на един човек, е да му се довериш, че ще направи правилното нещо.

През 2010 г. президентът Обама  награждава Харпър Ли с „Национален медал за изкуство“.

Тя си отива през февруари 2016г., като последните години живее в усамотение в дом за стари хора. Не ни завещава количество творби, но ни завещава едно от най-силните произведения на 20 век.

Не, Джем, според мен има само един вид хора. Хора.
– Но щом има само един вид хора, защо не могат да се разбират помежду си? Щом всички са еднакви, защо се мразят с все сила?

из „Да убиеш присмехулник“

Вашият коментар