po-grub

По гръб/Марина Николова

Дървото се наклони над нея, клоните му, като стари, възлести ръце, се протегнаха да я сграбчат. Нещо пропука. Вятърът завихри шепа листа и ги изсипа отгоре й. Мокро и студено. Не го усети, огънят, който я изгаряше отвътре беше леден и пламъците му като иглички пробождаха мозъка й. Не, не беше от дъжда. И друг път бе попадала в буря. Какво толкова – търсиш подслон, но не под дърво, ако няма, лягаш по очи на земята, махаш колани и гердани и си запушваш ушите, за да не чуваш гръмотевицата, така я учеше дядо й . Лежеше по гръб. Под дърво. С широко отворени очи. Гердани нямаше, бяха в заложната. Около нея земята се разтрисаше. Бам. Бам. Бам. В очите.

Стъпките на Николай в коридора. Бам – вратата на банята. Бам. Вратата на детската. Бам и тряс. Стъклото на хола. Обува си чехлите и излиза от нишата. Взима метлата. Какво си мислиш, че правиш? Бам. Витринката под телевизора устоява, но дистанционното се разпада на малки, ръбести парчета. Ще си нарежеш краката!Пръстът й не трепери, когато посочва към пода. Навикът му да не изрязва ноктите си отдавна вече не я дразни.. Напукани, жълти и извити навътре, палецът стърчи поне сантиметър. Или може би половин сантиметър…не я бива в сметките. Едно мляко на две котки не те бива да разделиш, тъпачка!Нямат котка, нито шевна машина. Чорапите кърпи на ръка, бавно, внимателно и на финала – реприз или както беше оная дума. СъжЕлявала, тя съжЕлявала, селянката СЪ ЖЕ ЛЯ вала! Не съжаляваше, беше доволна от резултата. Никой не можеше да познае, че чорапите са кърпени, стояха си като нови, дори да се събуе някъде, никой няма да каже – женен е за мърла, едни чорапи не знае да закърпи. Знаеше! А ако си събуе и чорапите, той да му мисли. Едва ли се събуваше по без чорапи, но може ли да предположи човек, всичко се случва. Купи му веднъж пемза за пети, от пазара, зазяпа се и оная й каза, че само тръкваш и стъпалата ти белват. Мекички ставали и на вид, и на допир. Разсипница, само да прахосваш знаеш, като има луд да печели!Беше грешка да извади пемзата от кофата, огромна грешка. Още помни вкуса й – не беше нито мек, нито бял, нито скъп.

Пукотът се повтори досами лицето й, изви глава и клонът я шибна през бузата. Новата кръв се спусна като тънка вадичка върху старата, още два кичура коса полепнаха отгоре й. Дъждът се опитва да отмие следите, а тя брои ябълките на клона. Мънички са, зародишчета. Едно, две, пет ябълкови мъничета, които никога няма да пораснат. Първо й се доплака, после се разсмя. Ама, разбира се, късметлийчета сте, мили мои. Никой няма да ви откъсне от дървото, никой няма да ви захапе, никой няма да ви сдъвче и да изплюе семките ви небрежно, все едно има правото да го прави. Все едно сте негови! Ами ако се окажете горчиви? Или гнили? Или просто невзрачни? Не, по-добре отрано. Колкото по-рано, толкова по-добре.

Гнила ябълка си и червива като черешите дето ми пробутваш да ям. Бам. Това бам й е познато. То не е точно бам, има метал в него. Взима най-големия, останалите се посипват върху плочките. А вчера ги наточи за доматите, че неравни ставали, накълцани, грозни. Грозна салата ли съм заслужил?! Не ги вижда, но е сигурна, че онзи, тънкият, със сивата дръжка, се е изкривил. Тънък връх, за прецизно изрязване, ювелирно дори. Купиха го с точките от картата заедно с магнитната лента. На стената да стоят, за по-удобно, за по-лесно. На нея и от чекмеджето да ги вади не й беше трудно. Ама си е друго да са му пред очите. Само се пресяга и всичко й става ясно. С теб така се говори най-добре!Така си беше –  ясно, без недомлъвки. Не е като да режеш мълчание с нож. По-лесно е душа да режеш. В случай, че е останала…

Бам! Краката й тичат по стълбите. С чехли е. Меки, но чехли. Навън потъват в калта. Натежават, опитват се да я вкопаят. Събува ги, изхвърля ги. Тренирана е да тича в кал. Удобното познато, което винаги дава преднина. Отдавна не е имала преднина и чувството я завладява. Бам. Бам. Бам. Това е просто буря, дете, не се страхувай, само не тичай към гората. Тича към гората.

Дървото се наклони над нея, клоните му, като стари, възлести ръце, се протегнаха да я сграбчат. Опита се тя да ги сграбчи, но не успя.