„Пеещите обувки“ би могъл да бъде на Верховен или Алън, но за щастие е български

В последните години все по-плахо влизам в киносалона, когато става въпрос за български филм. Не защото съм заклет почитател на холивудските продукции или ми допада единствено изтънчеността на класическа Европа. Напротив – обичам българското изкуство, но не на всяка цена и не като компромис. Смятам, че никой творец не заслужава изкуството му да бъде приемано със снизхождението на задължителното патриотарство. Творецът заслужава истината. Истината е, че мина доста време от последния път, в който докато гледах български филм, изпитах спонтанното усещане за онази специфична естетическа наслада, която ти позволява да не се фокусираш върху дребните несъвършенства, а напротив – те да ти дадат усещането за абсолютна завършеност. „Пеещите обувки“ се оказа филм, който същевременно очаквах и не очаквах. Защото определено натоварих с предчувствието познато име като Радослав Спасов да ми поднесе лента от класа. От друга страна, вътрешно в себе си, се борех с недоверието, че ще е трудно в 21 век да звучи интригуващо напластената художествено история на една демодирана българска певица. Ненапудрената истина обаче е, че „Пеещите обувки“ме закова в креслото от първата минута и не ми даде възможност да мисля, анализирам, да ровя детайли в търсене на недостатъци. Просто и категорично ме постави на мястото ми – зрителят, който обича доброто кино. Защото този филм определено не е просто добър, той е повече от добър.

Той спокойно би могъл да бъде филм на Алмодовар, или на Уди Алън, или на Верховен, но ние имаме късмета да e на Радослав Спасов.

Историята на силната любов на Еди Казасян към красивата, талантлива и непокорна Леа (във филма Лия) минава като стоманена нишка, която споява фразите от израстването на едно талантливо момиче до огнена жена, която подчинява публиката в разказ, впечатляващ с плътност на фрагмента. Силната актьорска игра на младите актьори Рая Пеева и Юлиян Петров създава ярки образи, изградени с  професионална прецизност, оставяща усещане за неподправена автентичност. Рая е категоричната Лия – силна и същевременно уязвима жена, която същевременно отрича рамката на времето си и изпитва необяснимото желание да му се доказва. Юлиян е един съвършен Еди – отдаден и първопластово дори зависим, но в дълбочина ясно прозира мъжката сила и творческа яркост. Той не е просто влюбеното момче, което става мъж-сателит, той е стабилността, която не се натрапва, но без чието присъствие всичко би било нищо.

Режисьорът и сценарист Радослав Спасов в работен момент

Създателите на „Пеещите обувки“ са направили толкова прецизен кастинг, че ако не знаеш предварително, няма да усетиш кога точно се случва преходът. Всеки един детайл е изпипан перфектно, с професионализъм и майсторство, които оставят усещането за съвършено изкуство. Музиката във филма е дело на композитора Виктор Чучков, сценарият – на Радослав Спасов и Георги Данаилов. В ролите на Лия виждаме малката Киара Столарски, прекрасната Донна Бангьозова, която пресъздава младата Лия и Ернестина Шинова, която изиграва последните години на певицата. Алекс Алексиев е в ролята на Леон Алфаса – първата любов на Лия и музикантът, който й отваря пътя към сцената. Малкият Еди е изигран от Александър Иванов, а зрелият – от Борислав Чучков.

На премиерата на лентата режисьорът благодари на всички, които имат заслугата този филм да се случи, а аз благодаря на създателите за смелостта да случат този филм в едно време, в което малко сме позабравили да обръщаме поглед към истински стойностното изкуство и се задоволяваме с холивудски продукции на ишлеме. За мен „Пеещите обувки“ е категоричният знак, че истинското българско кино е живо.

Филмът вече е официално по кината и можете да го гледате в:
Дом На Киното
Кино „Одеон“
Кино Влайкова
Euro Cinema
Културен център G8
Lucky Дом на киното
Кино CINEMAX
Latona Cinema – Шумен
Latona Cinema – Казанлък
Латона Синема – Разград
Latona Cinema – Силистра
„Кино в театъра“ – гр. Кюстендил
Cinelux
Cinemagic

снимки и видео – от официалната Фейсбук страница на филма

 

2 коментара

  • Гледах прехваления „Воевода“ и ме разочарова, ще гледам и този и се надявам, че ще ми хареса.

  • Ще ог гледам непременно, от написаното ми звучи като интригуващ и добре направен филм. Харесвам Леа Иванова и съм чела доста за интересната й съдба, любопитно ми е да видя как е пресъздадена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *