Ако имах оръжие, щях да се застрелям – тази мисъл натрапчиво се блъскаше в мозъчната ми кора по времето на песен първа. По времето на песен втора исках да избягам, но не исках.
После се смях.
После ми стана лошо.
Плаках.
Пианото ме вбеси.
Повръщах наум.
Комуникация.
Развълнувах се.
Цигулката ме вбеси.
Още мисля…
Словенският режисьор Йерней Лоренци създава на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ постановката „Орфей“, поставяйки публиката на личностно изпитание без никакво предупреждение. Без обещания. Една театрална регресия, в която минало и съвремие използват всеки един инструмент, за да предизвикат съзнанието и да го взривят преди то да откаже да функционира.
Защо Орфей слиза в подземния свят? Къде всъщност слиза – в ада, сред хората, при Евридика или при собствените си страхове и илюзии? Защо нарушава предсказанието, обръща се и поглежда Евридика, знаейки предварително, че този жест го обрича? Какво сме ние хората? Защо съществуваме? Кои са моментите, които ни създават? Как? Дали…
Спектакълът е изграден върху древния мит за Орфей и Евридика, но с рефлексията на съвременния човек и неговите страхове, сили и слабости. Тук и сега. Лично. Твърде лично. Любовта, която трансформира, войната, която ни унищожава на всички нива, смъртта на тялото, но по-страшната смърт на нетленното, пътят към себе си и заблудите, които овластяваме…Метафизиката на собствената ни екзистенциалност. Простотата на сложното. Вечното и нищожното…Парчето месо, което си в месомелачката на човешката алчност. Твърде технологично.
Фрагментирането на сценичните послания е толкова внезапно, че те издърпва от дъното точно в момента, в който окончателно спираш да дишаш. Безчувствената фактологическа безпристрастност е разцепена от лично споделяне, което самият ти не би се осмелил да чуеш дори на маса след три ракии. Физическата голота е най-незабележимото разголване, което се случва на сцената. И най-обикновеното. Защото във всичко няма нищо обикновено, което една редова представа на човек, взел си билети за театър, може да си представи.
Не, „Орфей“ всъщност не е спектакъл, не е правилно да го наричам така. „Орфей“ на Лоренци е честна провокация към онзи, който очаква нещо от изкуството, а е забравил да очаква всичко от себе си. Брилянтна актьорска игра и един Деян Донков в ролята на свръхчовек – колосално-невъобразимо-невъзможен без глас, но с всичко останало.
Не очаквайте да бъдете възхитени. Не очаквайте да бъдете омерзени. Просто не очаквайте…бъдете!
Премиера 11-ти и 12-ти октомври
Екип:
Участват:
Деян Донков, Владимир Пенев, Дарин Ангелов, Димитър Николов, Валентин Ганев, Ненчо Костов, Стелиан Радев, Жорета Николова, Василена Винченцо, Ева Данаилова, Биляна Петринска, Радена Вълканова, Гергана Змийчарова, Александра Василева
Кой е Йерней Лоренци
Носителят на европейската театрална награда „Премио“ за 2017 е роден през 1973 г. в Марибор. Първите си постановки в културния дом „Мъртъв театър Марибор“ прави още докато е в гимназията. След това изучава режисура за драматичен театър в Академията за театър, радио, кино и телевизия в Любляна в класа на професорите Миле Корун и Матяж Зупанчич. През 1999 г. се дипломира със спектакъла „Антигона“ по Софокъл. За кратко е художествен ръководител на театъра в Птуй. От 2006 г. преподава в Люблянската академия. Професор е по театрална режисура.
фотограф: Стефан Н. Щерев
Народен театър „Иван Вазов“
Вижте снимките на Стефан Н. Щерев
Последни коментари