има още за обичане

Има още за обичане/Йоана Боянова

Най-красива беше. И умна беше. И книги четеше. И с лекота всичко ѝ се получаваше. Най-обичаше сутрин да стане. Да закуси и да иде на училище. Зимата толкова беше много снегът, че деда ѝ я носеше на конче. А там, в стаята, печката бумка ли бумка. И с червени бузи учеше ли, учеше. А после, след дългия път наобратно, да сложи крака върху горещите тухли. Баба й винаги държеше две тухли до печката, за да има за нея, за да се стопли.

Умна беше. Умна е и сега. Цялата кръстословица сама я решава. Малко недовижда, ама си има лупа и с нея всичко си чете. Най-тънката снага имаше. Най-първа всички бързаха да я поискат. Ама тя по любов си се омъжи. Трайчо беше коняр. Черен. Спечен. Обаче с очи сини като небето. И я галеше и милваше по косите, та чак ток я биеше. И за него си се омъжи…и си се обичаха и си се гледаха. Две дечица си отимаха. И си теглеха редом в живота всичкото, каквото имаше да се тегли. Тя започна работа като учителка по литература на село. Вечер му четеше, на него и на децата. Денем учеше всички други. И имаше пълна стая с книги. Трайчо библиотека ѝ направи, голяма и здрава, за да има място за всички книги. После си купиха Москвич и на море с него ходиха на Мичурин. Веднъж и на Боровец я заведоха децата. Имаха градина – пълна, подредена, като от мъниста наредена. Къщата, пълна с живот, децата, старците. Мазата пълна. Животът пълен.

После остана само тя. Децата работят. Внуците учат. Трайчо в съня си почина преди години. Сама. Липсваше ѝ времето, когато беше пълна с енергия, пълна с планове, пълни ѝ бяха дните. Сега трудно става, то пък за какво ѝ да става. Не ѝ се готви, за кого ли да готви. И чака телефонът да звънне, да чуе дъщерята, снахата. Карат я да я вземат в София. За какво ли им е, само да пречи. Добре, че в четвъртък трябва да ходи за хляб. И бавно излиза до бакалница. Минава покрай гробищата и Трайчо. Много й липсва Сийка. Сийка ѝ беше голям враг. Нарочно слагаше царевица покрай оградата, за да хвърля сянка на пипера ѝ.

Сам човек не е човек, сама душата изгнива. И си реши. Ще иде…ще ги помоли да я вземат. И като скокна, забравила си е телефона. Децата как ще се зарадват, дано да се зарадват. Има още за обичане.