За пръв път, когато гледах Mamma Mia, филмът, бях на ръба на депресията. От онези ръбове, по които си спрял да се движиш, а краката ти сами те водят към пропастта. Джи пи то ми беше изписало едни розови хапченца, придружени с мъгляво обяснение за преумора, хормони, витамин Д и бла-бла-бла. От розовите хапченца просто ми ставаше безразлично, душата ми беше все така необяснимо стегната, сърцето ми уплашено, но не ми пукаше особено. Всъщност не ми се правеше нищо, дори по инерция. Интернет не помагаше особено, бях се диагностицирала с всичките му ОКР-та, БПР-та, страхови разстройства, няколко вида страшни болести плюс постоянна тахикардия, съчетана с вертиго. В резултат се сдобих и със зелени хапченца та поне земята под краката ми да стои мирно. Единственото полезно в ситуацията може би беше, че 1000-та изследвания, които си направих показаха, че освен, че сърцето ми е продълговато и задължително трябва да ходия на море, планина, спа, ма, али-Бали, то със сигурност не страдам от нищо фатално.

Но какво от това…

До деня, в който реших просто да си взема един ден почивка, за да…отида на кино. По никое време, в средата на седмицата, в средата на деня, в средата на ръба с вдигнат крак към тоталния срив. Даваха Mamma Mia. Имах някаква смътна представа, но толкова смътна, че избирайки го казах “ това е идеалната боза за моя случай. Блудкав, неангажиращ…“Би бил боза, ако използваме метафората на вечните ретро-любимости, чийто вкус събужда сетивата ти и регенерира забравените емоции. Би бил блудкав, ако си представя, че съм веган на забутан гръцки остров. На гръцки остров ставам всичко – и веган дори. Дайте ми острова и думата „блудкав“ ще придобие друга плътност и живот.  Но ако трябва да определя с една дума преживяването в, по време, след и още повече след Mamma Mia, то е  – експлозия. Експлозия от живот. Експлозия от милиони розови и зелени хапченца, които се разпръскват във въздуха и се превръщат във фойерверки. Нещо като религия, ама по-добро и няма начин да те разочарова. Навлиза дълбоко в душата ти и с всяко гледане докосва нова клетка и я лекува. Един вид регенерация за души, но с много телесна, духовна и психическа наслада.

Тотално съживяване

Поне за мен беше и все още е така. Действа ми на психо-соматично-невронно-клетъчно ниво. Не знам дали има класифицирано такова въздействие, но се заклевам, че е точно така. Като тотална магия, като нирвана, като море в краката ми, като слънце в несресаната ми коса, като изгрев над планината, като залез на лодка, като дискотека, като първа любов, като оргазъм, като дом, като нещо лично, много лично.

За втори път гледах Mamma Mia 2 онзи ден. Без розови, зелени и оранжеви хапчета. Пия само омега 3, но само когато се сетя, те са прозрачни. Взех си пуканки и на места  гледах филма със затворени очи. Няма да ви разказвам дали Дона е жива, мъртва, и как са Шер и Мерил заедно. Анди Гарсия е секси, Пиърс Броснън е секси, Колин Фърт е секси, а бе въобще, личи си, че … помъдрявам. Някак си младите образи не бяха точно мойто, но чувството, чувството, о….то е…за всеки много лично.

Mamma Mia! Here We Go Again