KInder Surprise

– Казвам се Емил Мишевски и съм счетоводител. Работя във фирма с над петстотин човека, с повечето от които дори не съм запомнил, че съм се разминал по коридорите. Преди месеци трябваше да бъда повишен в заместник главен, а малко по-късно и в главен, но вместо това миналата седмица ме уволниха. Нямаше да се случи нито това, нито предстоящият развод с жена ми, ако си бях купил обичайния малък шоколад с лешници, вместо Киндер Сюрприз.

– Не виждам разликата, и в двата случая говорим за шоколад и пристрастяване. Поканих Ви да участвате в групов сеанс, за да се убедите, че няма нищо срамно да си признаете открито, че…

– Разликата е в играчките.

– Мания по играчки… Да, имах подобен случай преди…

– Оставете маниите. Знаете ли колекцията с пиратите призраци? Разбира се, че не. Изобщо не е пускана в продажба, но въпреки това успях да я събера – целия екипаж!

– Сигурно ценителите много Ви завиждат, когато я видят. Такава рядкост!

– Доктор Пранджев, тази колекция не е рядкост, тя не съществува. Не би трябвало да съществува.

– Тогава…

– Не е пускана в продажба, защото е била унищожена веднага след производството. Работата е в това, че и шоколадовото яйце, което купих от кварталната бакалия, не би трябвало да бъде там. То е като да видите костюмар на нудистки плаж. Струва ви се нелеп, но нещо ви дърпа да заговорите точно него…

– Заговорил сте яйцето?

– Не, само го купих. И оттам се обърна всичко. Не знам дали съм имал избор да спра след първото яйце, но и без това вече е късно. Ако не събера последната част от кораба до десет дни, броено от днес, ще бъда отвлечен от сто деветдесет и девет пирати на остров Клорегос и ще бъда държан там в плен…

– Кой остров?

– Все едно, няма го на картата.

– О, да, трябваше да се досетя. А този кораб?

– С него трябва да отплават до магическия континент, където е техният дом. Предполагам, че е заровено и съкровище.

– Аха. Да разбирам, значи, че за Вас е важно да откриете тази последна част от кораба, защото искате да тръгнете заедно с екипажа и да вземете дял от съкровището…

– Абсурд! Как ще пътувам? На 31-и ми е годишното приключване!

– Нали бяхте уволнен?

– И още съм, но тия навици не се изкореняват лесно… Вижте, трябва да тръгвам, нямам много време.

       Тръгнах си преди десет дни от кабинета на доктор Пранджев, усещайки в гърба си остри иглички от погледите на останалите участници в групата. Всяка, забита с етикет „Смахнат, Смахнат, Смахнат”. Вие пък сте много добре, няма що! И вие, и тоя доктор с гадните, тънки мустачки…

       Аз съм последният човек, който ще копнее за живот, изпъстрен с приключения. Обичах скучното си, подредено ежедневие. Остава ми само да се надявам, че в яйцето, което ще отворя сега, е тази заветна част от кораба и сто деветдесет и деветимата ще млъкнат най-после. Доскоро дори не подозирах, че може да съществуват толкова вариации на песента за йохохо-то и бутилката ром. Е, това е, моментът настъпи.

***

– Някой виждал ли е доктор Пранджев, дали ще имаме сеанс днес?

– По-вероятно е да нямате.

– Мишевски! Ти не трябваше ли да си на някакъв остров? Знаеш ли къде е докторът?

       Поклатих отрицателно глава, докато се отдалечавах, стиснал в шепа малката фигурка с бяла престилка и гадни, тънки мустачки. Изхвърлих по пътя жълтъка от Киндер Сюрприз. Да, пиратите щяха да се зарадват на доктора. Колекционерска фигурка. Такава рядкост!