**Ей хлапе**, октомври е,
и кленовете можеш да подпалиш
само да се спреш да ги погледнеш,
часовника си може да настроиш по вика
на гъските. Някъде дядовците,
които града притежават, приведени гладят
чисти сини ризи, лицата им окъпани
в пара, косовете
сбрани шумно крякат,
планове зад царевицата кроят.
**Познаваш** всичко това,
свикнал си да свиркаш
пo падащи звезди, да щракнеш
с пръсти и едри костенурки
в отговор да плъзнат по брега.
**Можеш** още веднъж да поплуваш
в локвичката слънце
в чашата с вода, да вкусиш ледени висулки,
вече в снежно хрупкавата
ябълка за обяд. Заспивай.
Ще си облека сребърния костюм
и ще прогоня небето в луната.
Превод: Христина Керанова
Последни коментари