Той бе ужасно наранен,
след като разбра,
че жена му е отишла при друг.
Тя се опитваше да залепи отново парчетата на счупените си отношения.
И двамата боляха,
и двамата имаха нужда от топлина, от нещо хубаво,
което макар и за кратко ще ги накара да се успокоят и усмихнат.
Той я покани в празния си дом,
тя се страхуваше да отиде там,
защото в този момент бе също толкова гладна,
колкото и той.
„Ела да ти разкажа, ела да ми разкажеш!“.
И въпреки страха, накрая тя се съгласи.
Седяха в градината и пиеха джин с тоник.
Той говореше, тя слушаше,
а после сменяха ролите,
но докато разкриваха раните си пред другия,
в техните умове се раждаха желания.
С всяка следваща минута привличането между тях се засилваше и разговорът им за другите вече не бе достатъчен,
за да ги държи далеч един друг.
Без да усетят
бяха станали „Ние“,
а другите – „Те“.
И знаеха, че не се виждат,
за да се оплакват,
правеха го, защото се искаха.
Искаха се и си търсеха повод,
да са заедно, намираха
теми,
основания,
причини,
за да стоят близо един до друг.
Срещаха се тогава,
когато най-болеше,
защото знаеха,
че срещата им бе лекарство.
Скрити зад ролите си на душеприказчици,
те трептяха вътрешно от вълнение
при мисълта как се сливат телата им,
напълно забравили за всичко останало.
Накрая думите вече не вършеха работа,
желанието бе победило разума.
И той я хвана за ръка и я поведе натам,
на където силно я искаше.
И въпреки времето,
което дълго ги бе разделяло,
телата без усилие се сляха.
И светът се завъртя в техния ритъм –
безумен,
безсмислен,
безсрамен,
безкраен,
безстрашен.
После тя дълго лежа на гърдите му в тишина.
А сърцата им се пълнеха едно друго.
Тя
и
той.
Достатъчно!
Последни коментари